Сигурността на хистерията. Един безспорен случай на хистерия
Ерик Лоран
Ще въведа първия от тези въпроси чрез това, което научих от един субект, разтревожен пациент, М. А. Б. В. И.О., както казват американците: Млад, Атрактивен, Богат, Вербален, Интелигентен и Общителен. Тя е доста млада, всъщност е на четири години. Дойде да ме види, защото преминаваше през един етап на безпокойство, оформен около страх от падане и серия от кошмари, чието съдържание не можеше в действителност да обясни.
Тя има по-малка сестра на 2 години, която е проблемът, според майката. За този проблем има две обяснения/тълкувания: за майката причината за това притеснение е свързана с един спонтанен аборт/мъртво раждане, случил се между ражданията на двете деца; това мъртво дете периодично ще смущава съня на субекта, когото ще нарека Елен. Самата Елен ми каза, че се страхува, но от падане от малка пейка. Тя ме информира, че е наречена – и тя е много горда от това – на баба си, изтъкната фигура в семейството ѝ, която наскоро е починала. Когато я попитах как е починала баба ѝ, тя уточни, че е паднала от една стълбичка. И ми обясни тази трудна дума, в случай, че не я знам: стълбичка е една малка пейка. На това място приключи първата ни среща. Бих искал да направя две непосредствени забележки: първата е, че така нареченият семеен дискурс е възприеман погрешно поради вярата, че става въпрос за факти, всъщност става въпрос за тълкувания. А субектът може да интерпретира различно. И това е случаят тук. Може да се съгласим, че двете версии изглеждат правилни, но би трябвало да ги поставим на съответно място. Това, което малкото момиче ми каза е, че поставя затруднението си в една идентификация с черта, взета от Другия, мъртвата баба. Нейната майка локализира затруднението на дъщеря си по линията на оста на Въображаемото, където тя поставя себе си в отношение с едно мъртво дете. Благодарение на това, което малкото момиче ми каза, аз считам, че симптомът със сигурност би могъл да бъде мислен не като фобиен, а строго погледнато като хистеричен.
Отношението в трансфера потвърждава това: в края на сесията майката на момичето ще ми каже това, което Елен ѝ е доверила: „Господинът е много мил, но е твърде стар, за да се омъжа за него.” По този начин съперничеството между майка и дъщеря е разположено стабилно.
Три етапа заслужава да бъдат разграничени в тази анализа. В първия Елен постоянно носи в сесиите една плюшена играчка, голяма колкото нея, която тя удря, хвърля, малтретира по всички възможни начини – плюшената играчка е идентифицирана ясно със сестра ѝ. Тази игра се успокоява в една сесия. Идентифицирана със сестра си, тя представя в играта две годишно момиче, така както само едно момиче на четири и половина години може да си представи това. Едва в края на сесията тя желае да признае, че винаги ще бъде две години по-голяма от сестра си и наистина съжалява за това. Тя може сега да изкаже своя кошмар: „Крадци проникват в къщата и хвърлят предмети през прозореца, моливи, хартия, писалки”, казва тя, като изброява предметите, които вижда на бюрото ми. Историята приключва с едно отричане: „Крадците не изхвърлят малката ми сестра през прозореца.”
Втори етап. Като последствие на горното отричане, въвежда една нова поредица. В края на една сесия, когато тя говори празни, безсмислени думи, сграбчва парче хартия от бюрото ми, драска по него и се втурва, триумфираща, към очакващата я майка, подавайки листа: „Направих ти рисунка: това е мъртво дете в кутия.” Майката незабавно тревожно побледня; детето е очаровано да върне обратно това съобщение, което тегне над нея. Тогава започва една нова поредица, по време на която тя безспирно рисува кутии, кореми на животни – майки. Тя изброява обитателите на животинския свят, познат на градските деца, включващ доста екзотични животни. Бебето е понякога до кутията – корем или все още в една линейка, в която се слагат децата, на които предстои да се родят или които са ранени – например при падане от прозорец. Животинската поредица е обогатена от един персонаж, който обобщава крадците, злодея. Всъщност в нейната сграда, както в много сгради, има проблем с портиера. Този портиер не харесва животни и е заподозрян, че оставя навън отровно месо, което засяга всички разхождащи се наоколо котки. Този човек току-що е убил котката от съседния на Елен апартамент. Тя въвежда, като последствие на този факт, една рисунка: кутия, в която има торта за рожден ден и едно куче – чиято опашка тя е на път да отреже.
Обмислянето, имащо предвид представянето на отделимия обект, свързан обаче с оралния обект в този отровен подарък за рожден ден, въвежда третата поредица. Сега тя може да говори за баща си, който „не би бил щастлив”, ако тя не рисува по-добре. Този баща е представен в една позиция на същностно недоволство. Тези кутии, съдържащи живи животни, тя накрая започва да представя като съдържащи живи деца. Тя каза, освен това, че тези кутии са дървета, в основата на които растат гъби. В малката гъба, която изниква в основата на дървото, тя лесно разпознава малкия орган, който е виждала у братовчедите си и момчетата – което я довежда до един сън на един бял лук: този лук е едно яйце; от него се появява едно пиле, една лястовица. След това представяне на двойката въображаеми деца, тя си обещава, че ще спре да рисува кутии. Сега тя ще започне да рисува подобия на писане. Симптомите са облекчени. Според обкръжението ѝ тя е добре. Лятната ваканция ни разделя. Не се срещам с нея около година. Тя се върна да ме види в едни кратък момент на тревога: срещайки няколко момчета на един площад, тя се пита дали те не са крадци. И заедно с най-добрата ѝ приятелка са станали много неспокойни.
Тази случка, следователно, отваря една нова серия от кратки сесии, в които тя настоява да доведе баща си със себе си, отвличайки го от многото му занимания, за да се заинтересува от нея. Тази поредица приключва с факта, че един хубав ден тя обявява, че предпочита да присъства на рождения ден на избраника на сърцето си, вместо да дойде за сесията си. Така тя може да се посвети на задачата да отдели нейния любимец от групата момчета, която го отклонява от истинските му занимания.
Наистина не виждам какво може да ми попречи да кажа, че в този случай субектът е една хистеричка. Не виждам как по друг начин да обознача тази опора, която тя заема в желанието на Другия. Тя взе тази опора, центрирана около любовта на един такъв баща, изначално неудовлетворена, когото тя упълномощава да поддържа желанието – именно около това тя достига до едно решение спрямо своя избор на желание.
Превод: Биляна Мечкунова
Редакция: Десислава Иванова