НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТTА В СЕМЕЙСТВОТО
Аргумент ПИПОЛ 12
Ако има нещо, което ясно показва неудовлетвореността в културата на нашето време, то това са семействата.1 Семейството, също като фигурата на бащата, вече не е същото. Макар и понякога с все още традиционен облик, семействата се променят радикално и се появяват в разнообразие от форми: разпаднати, сформирани наново с деца от различни съюзи на всеки партньор, с един родител, с родители от един и същи пол или дори семейства с трима родители. Безкрайни са изобретенията, с които да се сглоби, когато е необходимо, някакъв начин за създаване на семейство, след като законът постави под въпрос семейните кодекси, регламентиращи бащата като задължително баща на всички родени в брака деца. Това преразпределение на ролите е насочено най-вече към бащиния представител; без съмнение е било необходимо да се направи опит да се запази нещо от патриархата, който, обаче, не удържа съвсем добре на комбинираните удари на дискурса на науката и капитализма.
Семейството е първата институция на човека; следователно то е символно, а не естествено. “Изкушение е да мислим за семейството като свързано с природата, тъй като този тип връзка съществува сред животните […]2” Ако семейството е в основата на човешката институция, можем да заключим, че е също отправна точка за всички останали и в частност за социалните институции. Като заместители или продължения на семейството, институциите не могат да изключат работата със семействата. Те могат да се дистанцират от семейния идеал, като се фокусират върху клиниката на субекта, но не могат да отделят субекта от неговия първоначален Друг, носител на неговия език, чието въплъщение винаги произлиза от семейството, независимо колко редуцирано или отсъстващо може да е то.
В своя текст „Семейните дела в несъзнаваното” Жак-Ален Милер обновява дефиницията за семейството днес. Раждането на семейството вече не е в брака, а „семейството се ражда в недоразумението, не-срещата, разочарованието, в сексуалната злоупотреба или в престъплението […] Семейството е формирано от Името-на-Бащата, от желанието на Майката, от обектите малко а […] В същината си семейството е обединено от тайна, обединено е от нещо неизказано, […] то винаги е тайна относно наслаждението: на какво се наслаждават майката и бащата?3”
Следователно, семейството е също привилегированото място, където се изразява неудовлетвореността в културата.4 Ако семейството е създадено, за да задоволи Ерос, отприщването на Танатос му налага своето иго, както във всяко човешко творение, чрез посредничеството на Свръхаза. В своя голям текст за „Семейните комплекси“ Жак Лакан вече обявява програмираното изчезване на патриархалното семейство5 и акцентира, че Едиповият комплекс е неразривно свързан с него. Ж.-А. Милер посочва освен това, че както Лакан ги развива, семейните комплекси са предвестник на неговия структурализъм6. Без патриархалното семейство, мястото, в което се формира несъзнаваното, структурирано от комплексите, ние можем да предвидим постепенното изчезване на Едиповия комплекс и класическите неврози. Новата дефиниция на несъзнаваното, предложена от Лакан през 1957 г.7, „несъзнаваното е структурирано като език“, предоставя изход от безизходицата на едиповия роман, развит от Фройд.
Неудовлетвореността в семейството се проявява в множество симптоми при децата и юношите: все по-честото прибягване до „пси-тата” за лечение на всякакви „дис…” свидетелства за това, както и нивата на насилие и употреба на наркотици, които преобладават сред младежта, без да пропускаме и многобройните оплаквания от сексуален тормоз и злоупотреба. Обратната страна на този класически подход ще бъде да се постави под въпрос ролята на днешните юноши и деца, които говорят открито срещу семейните структури с цел да ги разрушат. И така, как можем да схванем какво място аналитикът може да заеме в срещата с тези млади субекти и техните нови начини да бъдат?
Означаващото-господар любов ръководи формирането и раздялата на двойките и съответно на семействата, но цената на тази споделена свобода, която не бихме се осмелили да оспорваме, е тежка за семействата. Там, където някога властваше обещанието за обвързаност с неговите морални конотации и където освен това, под егидата на религиозния морал, можеше да господства затварянето в един железен ред, днес именно любовното лутане е това, което помита двойките и тяхното потомство, жертва на пререкания и имотни делби. Да създадеш семейство днес означава да изобретяваш нови начини на изграждане на връзки, на живеене заедно, на намиране на импровизирани решения в пространство и време, които са по-непостоянни от всякога.
В нашите столици и по-големи градове съществуват също и семейства, които не са изпитали последиците от трансформациите, предизвикани от водените от младежта съпротиви, борбите за равенство между половете и т.н. Те идват от различни части на света, функционират в традиционни структури, често тясно свързани с религиозни практики. В тази голяма хетерогенност и разнообразие, които нашето общество е оставило да се развият в резултат от глобализацията и отвореността към другите, към различния Друг, откриваме, че субектите често са разкъсвани между два дискурса на господаря: този на тяхното семейство и този на ценностите, които пронизват обществото, например движението на пробудените (woke).
Тревогата е преобладаващият симптом в семейните въпроси днес. В голяма степен тя измества телесните симптоми и вината. Тревогата кара редица субекти да решат да не създават семейство, чувствайки се безсилни пред бъдещето. Те не знаят къде да намерят опора за предизвикателствата, пред които е изправено нашето общество в опита си да регулира това, което човешкото наслаждение непрестанно произвежда под формата на заливащи ни отпадъци и избухващи войни.
Въвеждането на това, което можем да наречем неограничен Друг (интернет и неговите приложения), дерегулиран (със свои собствени правила и избягващ законите, които се стремят да държат под контрол използването му) и всезнаещ (изкуственият интелект) в самата сърцевина на семействата, допринася за разрушаването на връзките. Свръхинформирани, дезинформирани, постоянно борещи се с новините от цял свят, субектите се срещат с едно неограничено наслаждение, срещу което не са подготвени да се изправят. Това човешко изобретение, като всички други човешки творения, носи най-доброто и най-лошото и оказва пряко влияние върху неудовлетвореността в семейството.
Но семейството също така е и всички, един по един, които го съставят – баби и дядовци, родители, деца, братовчеди и т.н., – и онова, което всеки от тях привнася, невроза или лудост, в някои случаи може да успокои, а в други да доведе до най-лошото.
ПИПОЛ 12 ще бъде възможност да изследваме това, което понятието за семейство обозначава днес и онова, което съдържа или не съдържа в новата конфигурация на семействата, където ускоряването на промените в социалните връзки не минава без проявяването им в изискванията и модалностите на една клиника, която се изобретява и която ние забелязваме в нашата практика.
Katty Langelez-Stevens
Превод от английски език: Валентина Милчева
Редакция: Десислава Иванова, Биляна Мечкунова, Теодора Павлова-Кюлар
За още подготовка към конгреса PIPOL 12 можете да се запознаете с текста „Съвременното семейство“ на Гил Кароз, публикуван в брой 1 на периодичното издание на БОЛП „Журнал-а„. Какво още може да прочетете в първия брой на списанието, разгледайте в съдържанието му тук. Всички броеве на „Журнал-а“ могат да бъдат поръчани чрез контактната форма на сайта на БОЛП или на имейл bolp-info@sbpl.bg. Копия от изданието се разпространяват още на събития на живо, организирани от БОЛП.
- Темата на PIPOL12 на френски е Malaise dans la famille, което препраща към френския превод (Malaise dans la civilisation) на заглавието на текста на Фройд Das Unbehagen in der Kultur, преведено на английски като Civilisation and its Discontents. В последния публикуван превод на български заглавието е Неудовлетвореността в културата. Основанията за това са дадени в бележка на преводача (Зигмунд Фройд, Текстове за културата, превод Н. Николова и Е. Цигорийна, изд. Критика и хуманизъм, София, 2019, стр. 74). Б. р. ↩︎
- Jacques-Alain Miller, “Affaires de famille dans l’inconscient”, in: Enfants terribles et parents exaspérés, Institut psychanalytique de l’enfant du Champ freudien, Paris, Navarin éditeur, 2023, p. 161. ↩︎
- Ibid., p. 163. ↩︎
- Фройд посвещава глава на това в Неудовлетвореността в културата, в: Зигмунд Фройд, Текстове за културата, превод Н. Николова и Е. Цигорийна, изд. Критика и хуманизъм, София, 2019, стр. 126-138. ↩︎
- Така Жак Лакан го описва в своя текст Семейните комплекси, превод Кр. Точева и А. Чаушев, изд. Сиела, София, 2008, стр. 121. ↩︎
- Жак-Ален Милер, Критика на семейните комплекси на Жак Лакан, в: Семейните комплекси, превод Т. Павлова, изд. Сиела, София, 2008, стр. 7-57. ↩︎
- Жак Лакан, Инстанция на буквата в несъзнаваното, или разумът след Фройд, в: Écrits (Избрано), превод Кр. Кавалджиев, изд. Колибри, София, 2023, стр. 226-266. ↩︎