Другият, който не съществува и неговите научни комитети
Ерик Лоран
Епидемията и нейните комитети
Това, което е изключително впечатляващо в тази ситуация на глобална епидемия е, че всички правителства, диктатури, демокрации, независимо дали са либерални или не, популизми от всякакви видове и форми, са накарани да вземат драстични мерки в управлението на населението. Как да ги оправдаем? Чистите автократи, действителни или само мечтаещи да бъдат, разчитат само на себе си.
Болсонаро показва среден пръст, а Путин обявява, че Русия е под контрол. За останалите прибягването до съветващи правителството научни комитети стана необходимост в една несигурна среда.
Ако вземем за пример случващото се в Англия и Франция, става ясно, че обявените едни и същи начини за защита водят до вземане на много различни мерки. От самото начало трябва да се подчертае един аспект: независимо от очевидните големи различия помежду им, взетите мерки са основани на едни и същи изследвания. Толкова е по-лесно да се отбележи, както Дарвин задължава, че английските епидемиолози имат световно признати престиж и авторитет. Една дълга верига от препредаване е позволила на английските еволюционни биолози да допринесат основно за „новия синтез“, съчетавайки генетиката на Мендел с естествения отбор на Дарвин в един математически модел на генетиката на популациите. От Ronald Aylmer насам.
От Fisher до Richard Dawkins и John Maynard Smith, Оксфорд и Кеймбридж са произвели една безупречна поредица от еволюционни биолози и епидемиолози. Ще се върнем към потенциалната странност на мненията, подкрепяни от тези учени, защото биологията е една рискована професия. Тя предполага да се правят обобщения по отношение на биологичните видове, които евентуално могат да изглеждат странни, ако не и опасни.
Този път гласът на авторитета дойде не от Кеймбридж, а от Имперския колеж в Лондон. На 16 март екипът на Neil Ferguson за рекордно кратко време предостави доклад и модел на възможните сценарии, както за британското, така и за френското правителство. Този доклад е приет от комисията, съставена от десет френски експерти като пример, защото e дошъл от престижен източник и защото в същото време се осмелява да представи опасни перспективи.
Стадният имунитет и акордеонът на Ferguson
Екипът на Имперския колеж представя в числа реалното на епидемията на основата на два варианта и пет възможни действия за забавяне на вируса. „Тези два варианта са квалифицирани като „смекчаване“ и като „потискане“ (ограничаване), изпълнявани в пет вида действия: изолация в дома на доказаните случаи; поставяне на семействата им под карантина; социално дистанциране на хората на възраст над 70 години; разширено изолиране по отношение на цялото население; затваряне на училища и университети.”[1]
Първият вариант на намаляване няма за цел да спре вируса, а иска да го контролира чрез действията, съставени от тези пет възможни варианта, като един минимум, за да се получи накрая имунитет възможно най-бързо сред населението, което ще доведе до спад в броя на случаите, когато се достигне груповата колективна защита – или „стаден имунитет“ [herd immunity], както се казва на английски. В оригинала си понятието звучи брутално: стаден идва от стадо животни. Ето защо най-общо понятието се превежда евфемистично. По-човешко е да се говори за групов или колективен имунитет.
„Вторият вариант, ограничаването, има за цел разпространението на вируса да се намали до един човек от даден индивид, което ще доведе до изчезване на епидемията. Тази авторитарна стратегия, приложена в Китай, предполага по-радикални мерки, стигайки толкова далече като изолацията на цялото население. Но след пет месеца на такъв режим има риск епидемията отново да избухне, когато мерките бъдат преустановени.“ Наистина, каквото и решение да бъде избрано, това което остава да бъде постигнато, независимо дали ни харесва или не, е стадният имунитет към един вирус, за който имаме още много да учим.
За екипа на Имперския колеж дали много хора ще бъдат оставени да се заразят или много хора ще бъдат изолирани не е въпрос на абсолютен принцип, а е прагматичен въпрос. Фундаменталната основа за изчисления трябва да бъде ресурсът от интензивни легла, налични във всяка здравна система. Понятието „легло“ включва едновременно обекта и персонала, нужен да го обслужва. А това прави много хора.
Ето защо в първия момент, на 15 март, Борис Джонсън, придружен от своя главен научен съветник [Chief scientific advisor] Patrick Vallance и от своя главен медицински експерт [Chief medical officer], доста ясно заяви: „Не е възможно да предпазим всеки един от вируса, а също и не е желателно, защото се нуждаем от известен имунитет, който да ни пази в бъдеще.“[2]
Прилагането на концепцията за стаден имунитет, която идва от теорията за ваксините, към ситуация, в която няма налична ваксина, шокира. P. Vallance е бивш началник на отдела за проучвания и развитие на GlaxoSmithKline. Неговото придържане към логиката на пазара е придобито умение. И едно такова изявление, граничещо с laissez faire [3], сигурно е вдъхновено от съветника по въпросите на Brexit Dominic Cummings[4]. Следователно властите позволиха да се проведе маратонът в Бат, защото според техните аргументи участниците са млади и тренирани хора и ако те се заразят, ще увеличат общия имунитет, а сред тях ще има малко тежки случаи.
Но много скоро цифрите станаха неумолими. За да се постигне имунитет, би трябвало 60% от населението да бъде заразено или 40 милиона души във Великобритания. Както в този момент за тежки се считат 5% от случаите, това би означавало 2 милиона тежки случаи, разпределени вероятно в сравнително кратък период от време, което би трябвало да е в съответствие с подобен брой интензивни легла като във Франция: това са, в зависимост от наличността, между 5000 и 7000 легла.
Редакторът на най-престижното в света медицинско списание The Lancet пусна съобщение в Twitter: „Правителството на Обединеното кралство – Matt Hancock (министър на здравеопазването) и Борис Джонсън – уверяват, че следват науката. Но това не е вярно. Доказателствата са ясни. Нуждаем се от въвеждане на политика на социално изолиране и затваряне. Правителството си играе на ролетка с хората. Това е огромна грешка“[5]. Призивите на Борис Джонсън в стил нео-Чърчил за подготвяне на населението да загуби любимите си хора, разбира се, не успокояват никого.
По един по-обоснован и по-малко неолиберален начин екипът на Ferguson посочи път, който обаче е поразителен с ограниченията, които ще наложи и необходимостта да бъдат преоткрити и изобретени всички наши начини да правим това, което той предполага. Единственият разумен път би бил да се редуват периодите на пълна изолация с тези на облекчаване на ограниченията по начин, който би съответствал на броя на заетите легла за интензивни грижи в болниците. Когато поради пълната изолация се освободят достатъчно легла, ограниченията могат да бъдат разхлабени така, че друга част от населението да се зарази, докато се постигне достатъчен групов имунитет. Според моделите на Ferguson максималните ограничения ще са необходими за една трета до половината от времето в продължение на 18 месеца, докато се открие ваксина, която масово да се разпространи. „Тези алармиращи заключения са отзвук на работата на лабораторията Epix-Lab на Университета Inserm-Sorbonne, ръководена от Vittoria Colizza, които показват ефикасността и границите на затварянето на училищата и развитието на дистанционна работа.“[6] Това ще продължи дълго във времето. По същество никой не казва нещо друго. Ще живеем в акордеона на ограниченията (в „старт“ и „стоп“), докато не дойде ваксината.
Числата и невъзможното за понасяне
В първата сесия на курса на Жак-Ален Милер, озаглавен „Другият, който не съществува и неговите етични комисии“ [L’Autre qui n’existe pas et ses comités d‘éthique] – един курс, в който участвах – той достигна до ясното изказване на една известна безизходица на дискурса на науката, който не успява вече да успокои тревогите на субекта на съвременната цивилизация, потопен в усещането, че всичко е подобие. Този субект е конфронтиран с Другия „в неговата разруха“ [dans sa ruine].[7] В нашата цивилизация ние знаем „експлицитно, имплицитно, разпознавайки грешно, несъзнавано, но [ние знаем], че Другият е само едно подобие.“[8] Терминът подобие тук е употребен в най-широкия си смисъл. Той включва изчисление [le calcul].
Ние живеем в империята на подобията.[9] С тази дума Лакан вдъхва нов живот на заглавието на есето на Ролан Барт „Империята на знаците”. Това е една възможност да подчертае колко, според него, Япония изглежда близка до Европа, напълно включена в цивилизацията на науката „единственото общуване, което имах тук […] е също и единственото, което там, както и навсякъде другаде може да бъде общуване без да е диалог: а именно научният дискурс.“[10] Империя на подобията не е само едно от имената на Япония, а също е едно от имената на нашата цивилизация, което се проявява.
Тъй като Другият, който би гарантирал реалното на науката, не съществува, за субекта, който живее в езика, изниква едно друго реално. Това реално на тревогата, надеждата, любовта, омразата, лудостта и слабоумието [débilité mentale]. Всички тези афекти и страсти чакат за среща при нашето конфронтиране с вируса; те придружават като техни сенки научните „доказателства“. Както Жак-Ален Милер много добре отбелязва: „Несъществуването на Другия не е противоположно на реалното, напротив, то е в корелация с него. […] Това е […] реалното, присъщо на несъзнаваното, поне това, за което според израза на Лакан свидетелства несъзнаваното, […] реалното, както то се проявява в клиниката като невъзможното за понасяне.“
Невъзможното за понасяне присъства също в тези невъзможни избори, които надминават етичните комисии, защото вече има и ще има огромни етични проблеми за посрещане, независимо дали на медицинско или лично ниво. На медицинско ниво – както един експерт го каза просто: „Разликата днес е, че ние се отказваме да реанимираме хора, които в настоящата практика биха се възползвали от лечението и биха оцелели. Липсата на налични ресурси определя изборите, а не медицинските критерии, които обичайно са в сила.“[11]
На лично ниво – начинът, по който всеки е способен да тълкува извънредно рестриктивните инструкции, въвежда значими вариации в цялото общо изчисление. Въздействието на взетите мерки в европейските демокрации може да е достатъчно, но „много зависи от поведението на хората и начина, по който прилагат тези инструкции […] В една държава, която не е тоталитарна, става въпрос за лична етика. Това може да подкопае модела по един или друг начин.“[12] Без съмнение поради тази етична несигурност, която ще излезе на преден план в едно второ време, европейските правителства са принудени да се обърнат към научни комитети.
Нашето бъдеще на цифрови ограничения
Изолацията отвори място за оригинални прояви на солидарност и начини да се правят нещата, които подчертават отново откритото усещане за принадлежност към една общност – не тази на биологичното стадо, а като се изобретяват начини да си част от едно колективно общество, подобно на италианците, които пеят в хор от балконите си или аплодират медицинския персонал. Ироничното извъртане на правилата за напускане на дома в Испания, които позволяват да разхождаш кучето си, също свидетелства за търсенето на добър начин да преживеем заедно непоносимите ограничения, които падат отгоре.
Но тези ограничения, които със сигурност са основани на науката, не правят нищо да облекчат тревогата, която всеки изпитва за това, което ни очаква. И ние трябва да се подготвим да обсъждаме заедно основателността на интрузивните механизми, които ще бъдат разработени, за да ни пазят, докато бъде разработена ваксина, което е единственият истински изход.
На 12 март законодателите в Дания приеха един извънреден закон, който позволява на властите принудително да изследват, лекуват и изолират даден заразен човек. Най-мощната и в същото време най-трудно доловимата форма на ограничение ще бъде употребата на индивидуални проследяващи приложения за регулация на ограниченията в тяхната степен и прилагане. Още на 17 март, позовавайки се на примерите от Израел и Сингапур, главният редактор на „MIT Technology Review” предсказа нашето цифрово бъдеще: „Накрая все пак аз предрекох, че ще възстановим способността си да се социализираме по сигурен начин като развием по-сложни начини да идентифицираме кой носи риск за заболяване и кой не и ще можем да вземаме законови мерки срещу носителите. Виждаме предвестниците на това в мерките, които някои страни вземат днес. Израел ще използва данните за местоположението от смартфоните, които техните разузнавателни служби използват в борбата срещу тероризма, за да набелязва точно хората, които са били в контакт с известни носители на вируса. Сингапур прави същото и публикува подробни данни за всеки отделен случай, включително идентифицирайки хората по име.“[13]
Докато правим всичко възможно да помогнем на болниците и медицинския персонал да посрещнат императивите на общественото здраве, които ги надминават, ние трябва също да помогнем, един по един, да се изясни как практиките на колективни ограничения, с които се съгласихме, трябва да бъдат разработени по такъв начин, че с тях да може да се живее. Не само „отгоре надолу“ [top–down], но и „отдолу нагоре“ [bottom–up] като свидетелстваме за добрите начини да им отговорим. Това предполага прозрачност на здравните данни и развиваните политики отвъд удивителното усилие за яснота на доклада на Ferguson.
Текстът първоначално е публикуван като „L’Autre qui n’existe pas et ses comités scientifiques“ в Lacan Quotidien No 874, 19 март 2020
Превод от английски език: Биляна Мечкунова
Редакция: Десислава Иванова
[1] Morin, H., Benkimoun, P. & Hecketsweiler, C., Covid-19: les scénarios décisifs de modélisateurs britanniques / Coronavirus: des modélisations montrent que l’endiguement du virus prendra plusieurs mois, LeMonde, 17 March 2020
[2] Ducourtreux C., “L’immunité collective”: stratégie risquée du Royaume-Uni pour lutter contre le coronavirus, LeMonde, 15 March 2020
[3] „оставете да се прави“ – характеристика на икономическата среда, в която държавата минимално се намесва в пазарните отношения; според историческия мит фразата произлиза от срещата (случила се през 17 век) на финансовия министър на Франция с група предприемачи, на която министърът ги попитал как държавата да бъде в услуга на търговците, а отговорът бил „laissez-nous faire“ („просто ни оставете да го правим“) – бел. прев.
[4] No 10 denies claim Dominic Cummings argued to 'let old people die', The Guardian
[5] Horton, R., quoted by ibid.
[6] Morin, H., Benkimoun, P. & Hecketsweiler, C., Coronavirus: des modélisations montrent que l’endiguement du virus prendra plusieurs mois, op. cit. & Expected Impact of School Closure and Telework to Mitigate COVID-19 Epidemic In France
[7] Miller, J.-A., L’orientation lacanienne. L’Autre qui n’existe pas et ses comités d’éthique (1996-1997), lesson of 20 November 1996, unpublished.
[8] Ibid.
[9] Lacan, J. (2013) Lituraterre, trans. A.R. Price, Hurly-Burly 9, p. 38.
[10] Ibid.
[11] Hirsch E. (professeur d’éthique médicale а l’université Paris-Saclay), «Covid-19: des choix éthiques redoutables attendent les équipes médicales», on an opinion page on the website of Figaro, 17 March 2020
[12] Cauchemez, S. (epidemiologist at the Institut Pasteur and modeller for the AP-HP), quoted by Hecketsweiler, C. & Pietralunga, C., Virus: les simulations alarmantes pour la France, LeMonde, 17 March 2020
[13] Lichfield, G., “We’re not going back to normal”, MIT Technology Review, 17 March 2020
