Даниел Роа София, 23 октомври 2004
Семинар на групата
На Фройдистко поле в България
Тревогата като среща
На среща с тревогата. Защо среща? Защото за всеки субект това е среща с най-интимното, най-непознатото за него самия. Това е среща, за която не сме подготвени. Тревогата е среща, която се осъществявав в изненадата.
От субективна гледна точка тревогата е нещо, което е изникнало изведнъж. Субектът не е знаел, че е очакван на тази среща. Това негово незнание е специфично. В тревогата субектът среща нещо, което тепърва ще трябва да определи и той не знае, че има много интимна връзка с това нещо, заради своето отношение на отхвърляне, на неприемане на това нещо. /Мартин Хайдегер, Съществото и времето/.
Субектът се конфронтира с нещо, което до този момент е отхвърлял. Така че може да считаме тревогата като сигнал, че у нас има нещо, което убягва от познанието. И това нещо, което се появява е трудно да бъде назовано. Затова използваме думата „тревога”.
Психиатричната клиника се опитва да класифицира тревогата: панически кризи, генерализирана тревога и пр. Психоанализата казва, че това, което е важно, е да се запази тази позиция на непознаване на това, което причинява тревогата.
Каква е функцията на тревогата за субекта?
Отвъд символичното и въображаемото съществува една точка, която е неназовима: реалното. Тревогата е знак, че субектът не е готов да приеме това необратимо нещо, което се е случило и което ще направи неизползваем начина на живот, който той си е устроил досега.
Пример с два клинични случая.
Андре е на 19 г. На 10 годишна възраст е ходил при психиатър, защото е имал нощно напикаване. Днес тревогата му е свързана с мисълта за собствената му смърт. „Пораствам бързо. На 19 г. съм. Следващата година ще стана на 20… И така до края и аз съм мъртъв”. Извира тревогата.
Защо при това момче настъпва точно сега тази субективна катастрофа?
Той се пита как ще умре. Дали ще има ужасен край? Тази мисъл му идва през август, когато е започнал да се занимава с научни изследвания: астероиди, които ще паднат на земята. Смята, че те са предимвикали изчезването на динозаврите. Идеята вече се е появила – появило се е тревогата. Фройд нарича това, което се случва и променя всичко за субекта кастрация: появяване в субективността на означаващите на знак, че нещо е приключило, въвеждането на идеята за край.
Натрапливата структура на мисълта на Андре придава форма като по този начин деликатно държи на известна дистанция неговата субективна катастрофа. Това отсрочва по-фундаменталното рухване.
Вторият случай е господин Пуле: тревогата се отключва на 51 г. в момент, в който се връща на работа /той е учител/ след 4 месечно отсъствие заради ендопротезиране.
Както сам казва, той е живял „с лекота”. Майка му е била малко „лека” в началото на любовните отношения. Според него „баща му не е бил мъжът на мечтите на майка му”. Г-н Пуле все още не вижда масивната идентификация с майка си и с хора майчин тип, които насочват желанията му. Г-н Пуле забелязва, че тревогата се отключва, когато неговата партньорка излиза в пенсия. В думите му има силно изразена депресивност. Виновност: „ трябва сега да плащам”. Там, където г-н Пуле се е надявал да облекчи съзнанието си /любовницата/, той се натъква на пукнатина.
Субективна катастрофа: г-н Пуле открива ролята, в която е бил въвлечен в осъществяване желанието на Другия. Той услужливо се е съгласил да бъде „плячката” в сцената на живота. Животът, всъщност, е този, който се е наслаждавал и си е играл с него. Г-н Пуле иска от Даниел Роа да признае неговата безпомощност. Даниел не се съгласява.
Следват 2 съня. В първия г-н Пуле наказва учениците. Във втория той се появява като обект на Другия /от него се е разнасяла миризма на изпражнения/. Тъкмо миризмата го е накарала да разбере, че сънува.
Методът
1. Тревогата е тревога пред желанието на Другия, когато не знаем какво иска Другият от нас. Тогава, когато образа, който сме предлагали на Другия е разклатен.
Кой е Другият? Той е образуван от всички условия, изградили живота на субекта – избори, срещи, предци, начините, по които те са се вписали в субекта чрез вериги от означаващи. Тези следи могат да бъдат вписани по специфичен начин, но могат и да отсъстват.
Тревогата се появява, когато подтискането вече не действа у субекта. Нова следа се е вписала у субекта.
2. Тревогата е сигнал за това, че вписването на означаващата не е достатъчно пред лицето на реалната опасност, която е възникнала. Тази опасност е свързана с появата на особен обект в полето на субекта. По-специално, това е обектът, който субекта представлява за Другия. Този обект има цвета, формата и мириса на доминиращите обекти на влечението на субекта /Андре – гласът; г-н Пуле – анален обект/.
Лакан въвежда 2 фрази, описващи тревогата:
1/ Тревогата е афект, който не лъже /свидетелства за срещата на субекта с неговото собствено същество/.
2/ Тревогата има обект. Например при г-н Пуле собственото му желание е еквивалент на желанието на Другия.