Мерки
Ангел Ангелов
Настоящата ситуация на глобална криза, свързана със заболяването COVID-19, разкрива съществен аспект на съвременната цивилизация – ролята на числата. Това не е ново откритие. В аргумента за Петия международен конгрес по психоанализа PIPOL 9 тя вече беше наречена цивилизация на цифрата[1]. Един от аспектите, който сега е различен, са индикаторите, които се следят.
Следвайки добрите практики на Световната здравна организация (СЗО) за назоваване на болести, числото 19 отбелязва, че става въпрос за нова версия на заболяване предизвикано от коронавирус[2]. То обозначава годината и се препоръчва да се използва за “разграничаване на подобни събития, които са се случили в различни години[3].
Ако ползваме терминологията на операционните системи, бихме могли да кажем, че това е своеобразна актуализирана (ъпдейтната) версия.
Учени от различни области изучават последствията от тази нова версия. Както е обичайно, това се случва чрез употребата на числови стойности. Брой на заразените хора. Брой на смъртните случаи. Брой на излекуваните. Списъкът не е изчерпателен. Можем също така да отбележим и разстоянието от другите, което се измерва в метри, температурата на хората и др.
В България също така се брои и всеки град, в който е диагностициран човек заболял от COVID-19. Броят се увеличава всеки ден. Изглежда, че вирусът, заплахата расте с всеки изминал ден. Той също така се и приближава – той е в нашия град или е на няколко километра от него.
Изглежда, че всички тези числа се повишават. В България е създаден Национален оперативен щаб (известен и като Национален кризисен щаб), който е ръководен от генерал, облечен във военна униформа. Два пъти дневно той провежда брифинги, които се излъчват на живо по всички национални телевизионни канали, и в които той акцентира върху числата, които съответстват на споменатите по-горе показатели.
От аналитична гледна точка може да се постави следния въпрос: какво е това, което се измерва толкова обстойно? От една страна отговорът не е прост, защото учени от различни области изучават вируса и със сигурност не съм компетентен в техните професионални сфери. От друга беше формулирана хипотезата, че настоящата пандемия въплъщава модалността на завръщането на реалното на 21-ви век[4]. Много аналитици от различни краища на света вече разгледаха разнообразни аспекти на връзката между вируса и реалното в статии публикувани на сайта Lacanian Review Online (LRO). Така че може ли да се каже, че е налице опит за измерване на реалното?
Реалното е сложно понятие, но това, което знаем за него, е, че то не подлежи на измерване. Тогава какво означават всички тези числа, които се представят всеки ден? Възможно е това да са съобщения от властите, предназначени да успокоят населението. Своеобразна версия на дискурса на господаря, че ситуацията е под контрол. Числата в случая представляват определени факти и в ситуация на криза е успокояващо човек да разполага с надеждна информация. Може би това е опит да се поставят определени граници на реалното? Само че това не може напълно да успокои хората, тъй като тези факти се променят всяка една минута. Нови факти, представени под формата на числа, се създават непрекъснато и бързо се разпространяват от медиите. Няма пауза или прекъсване в това информационно пренасищане с числа. Вероятно би могло да се каже, че постоянното създаване, разпространяване и приемане на тези числа представлява различни форми на наслаждение. Всъщност това не казва много, тъй като наслаждението е част от живота на всеки човек. Това е по-скоро обща посока как тези повтаряни действия биха могли да бъдат разглеждани и изследвани допълнително.
Много хора споделят, че изпитват безпокойство, когато слушат новините или четат последните данни в интернет. Вирусът и тревогата вървят ръка за ръка по света. Това води до въпроса: какво е мястото на психоаналитика в този контекст? Несъмнено има много начини, по които можем да подходим към тази тема. Бих предложил, че един неин аспект е мястото, където разполагаме тревогата. От психологична гледна точка това е феномен, който може да се измери количествено. Обратно на това, психоаналитичният подход я поставя отвъд числата. Тревогата е също така уникална и субективна, не само глобална, както може да ни накара да си мислим настоящата криза.
Статията е публикувана първоначално на английски език на сайта Lacanian Review Online, 07.04.2020, COVID-19 / 2020 #43, http://www.thelacanianreviews.com/measures/
[1] Вандервекен, Ив, Несъзнаваното и мозъкът: нищо общо, Аргумент за PIPOL 9 , V-ти европейски конгес по психоанализа. http://sbpl.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=246;pipol-9-nesaznavanoto-i-mozaka-nishto-obshto-argument&catid=40;novi&lang=bg&Itemid=223
[2] Why is the disease being called coronavirus disease 2019, COVID-19, Center for Disease Control and Prevention. https://www.cdc.gov/coronavirus/2019-ncov/faq.html
[3] World Health Organization. Best Practices for the Naming of New Human Infectious Diseases May 2015, p.3. https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/163636/WHO_HSE_FOS_15.1_eng.pdf;jsessionid=0CF9745E94951BE56ECFD62F8C183F59?sequence=1
[4] Gilat, Yaron, A Viral Disorder of the Real, The Lacanian Review Online, february 2020, LRO 220. http://www.thelacanianreviews.com/a-viral-disorder-of-the-real/