Saute par-dessus le mur que tu as construit – Anne Bero

Pour sauter par-dessus le mur construit (par vous).

Un Béro

Entre homme et femme

Il y a de l’amour.

Entre l’homme et l’amour

Il y a un monde.

Entre l’homme et le monde

Il y a un mur. [1]

Jacques-Alain Miller commente l’affirmation de Lacan dans « … ou pire » que « la transgression ne peut pas avoir lieu quand il s’agit de la vérité impossible » [2] et montre que « la vérité impossible, c’est le réel » [ 3 ] . Cet impossible, qui est prouvé et non franchi, est la question centrale de mon expérience – du début de mon analyse à sa fin. J’ai vécu cet impossible comme un mur que je n’arrêtais pas de frapper, encore et encore. Plus j’avais envie de l’abattre ou de le franchir – essayant désespérément d’écrire la sexualité qui n’existe pas – plus je lui donnais de consistance.

Le mur formait l’endroit autour duquel j’ai fait d’innombrables tours. Il a fallu une série d’opérations pour passer de mon impuissance devant ce mur à la preuve de l’impossible. La réalité de cet impossible reste la même, mais j’ai cessé d’essayer désespérément de sauter par-dessus le mur, ce qui en soi a ouvert la voie à mes malheurs conjugaux. Frappé à la puberté par l’expression d’une mère [4], que j’avais saisie comme une promesse de l’existence d’un rapport sexuel, et nourrie d’un penchant pour l’infini qui dépassait d’une pulsion-plaisir surmoi, je ne laissais rien passer — même au risque de m’accrocher à l’Autre — pour réaliser ce rêve du deux complémentaire, de l’amour et du désir liés. Au final, mes efforts ont été vains et l’analyse nécessaire pour déconstruire ce mur à travers lequel je refusais d’admettre que l’amour ne parvient pas à chiffrer l’absence de rapport sexuel [ 5 ] . Entourer, entourer, resserrer ce « (a)mur [(a)mur] » [6], c’est passer de l’amour au mur, du manque de castration au « ça ne marche pas », du mur du manque de sexe au mur du langage. Le mur névrotique de la répétition a pris la forme d’une insistance que le fantasme fixait à me montrer comme un objet abandonné , conséquence de mon attachement [à l’Autre]. Après la traversée du fantasme, en même temps que la chute de l’objet a, le réel du coït impossible a continué d’exister. 

Ce n’est que lorsque j’ai atteint la haine qui vise le réel, cachée à l’idéal mais primordiale à l’amour [7]  – une haine qui affecte la « jouissance de l’Autre » [8] – que j’ai pu resserrer cette jouissance Un et accepter à durer l’impossible. Puis le mur s’est évaporé. Et de là a suivi la faillite de l’Autre. « Ce qui parle n’a à voir qu’avec la solitude, avec la relation[…], (qui) ne s’enregistre pas » [9] De la solitude de mon isolement entre les murs j’ai pu atteindre une solitude qui ouvrait la voie à un inattendu la liberté – celle qui est libérée de la demande, fût-elle à l’analyste.

Le texte a été publié dans Nouvelle Série ,  L’Hebdo-Blog n°  203  le 10 mai 2020 

Traduction du français :  Christina Nenova

Editeur :  Teodora Pavlova-Kular

[8] Miller J.-A., "L'orientation lacanienne. Extimité", stage au sein du département de psychanalyse de l'université Paris VIII, cours du 27 novembre 1985, inédit.

Да прескочиш изградената (от теб) стена

Ан Беро

Между мъжа и жената,

Има любов.

Между човека и любовта,

Има свят.

Между човека и света,

Има стена.[1]

Жак-Ален Милер коментира твърдението на Лакан в „…или по-лошо“, че „трансгресията (престъпването, пресичането) не може да се състои, когато става въпрос за невъзможната истина“[2] и показва, че „невъзможната истина, това е реалното“[3]. Това невъзможно, което се доказва и не се пресича, е централният въпрос на моя опит – от началото на анализата ми до нейния край. Аз изживях това невъзможно като стена, в която не спрях да се удрям, отново и отново. Колкото повече исках да я срина или да я прекося – опитвайки се отчаяно да напиша сексуалното отношение, което не съществува, – толкова повече консистенция ѝ придавах.

Стената образува мястото, около коeто направих безброй обиколки. Отне ми серия от операции, за да премина от моята безпомощност пред тази стена към доказателството за едно невъзможно. Реалното на това невъзможно остава същото, но аз спрях отчаяно дасе опитвам да прескачам стената, което само по себе си приготвяше постелята за моите брачни огорчения. Поразена в пубертета от един майчин израз[4], който бях схванала като обещание за съществуването на сексуално отношение, и подхранвана от склонност към безкрайността, която преминаваше от страната на един свръхазов тласък-към-наслаждаване, аз не пусках нищо – дори и с риск да се вкопча в Другия – за да сбъдна тази мечта за допълващите се две, за свързаните любов и желание.В крайна сметка усилията ми бяха напразни и анализата, необходима, за да се деконструира тази стена, чрез която отказвах да призная, че любовта не успява да шифрира липсата на сексуално отношение[5]. Да заобиколиш, да обградиш, да затегнеш тази „(a)mur [(а)стена]“[6], това e да преминеш от любовта [amour] към стената [mur], от липсата на кастрацията към „това не работи“, от стената на липсата на сексуално отношение към стената на езика. Невротичната стена на повторението прие формата на настойчивост, която фантазмът фиксираше в да се показвам като изхвърлен обект, следствие от моето вкопчване [в Другия]. След като фантазмът беше прекосен, заедно с падането на обекта а, реалното на невъзможното сексуално отношение продължи да съществува. 

Едва когато достигнах омразата, която се прицелва в реалното, скрита от идеала, но първоначална спрямо любовта[7] – омраза, която засяга „наслаждението на Другия“[8], – аз успях да затегна това наслаждение Едно и да приема най-накрая невъзможното. Тогава стената се изпари. А от това последва и несъстоятелността на Другия. „Това, което говори, си има работа само със самотата, спрямо отношението[…], (което) не може да се запише »[9]. От самотата на моето изолиране между стените успях да достигна до самота, която отвори път към една неочаквана свобода –тази, която се освобождава от искането, било то и към аналитика.

Текстът е публикуван в Nouvelle Serie, L’Hebdo-Blog n° 203 на 10 май 2020

Превод от френски език: Кристина Ненова

Редакция: Теодора Павлова-Кюлар

[8] Miller J.-A., "L’orientation lacanienne. Extimité", обучение в рамките на департамента по психоанализа на Университета Париж VIII, лекция от 27 ноември 1985 г., непубликувана.