Любовта в три измерения1
Мари-Елен Брус
02/12/2024г.
1. Няма сексуално отношение
Това твърдение на Лакан, тема на следващия конгрес на Световната асоциация по психоанализа2, учуди мнозина в психоаналитичния свят, когато той го произнесе. Обаче това придаде логика на наблюденията на Фройд през 1908: съществуването във всяка личност на една опозиция и една диалектика между това, което той нарече изисквания на цивилизацията срещу силите на нагона, които са две хетерогенни и противоречащи си власти.
„Няма сексуално отношение защото наслаждението на Другия взет като тяло е винаги неадекватно, перверзно от една страна, в степента, в която е редуциран до обекта малко а, и от друга, бих казал лудо, загадъчно.3
2. Има отношения
Тази липса на отношение в полето на сексуалността на говорещите същества е в резултат на факта, че връзките се осъществяват с обекти малко а, което прави наслаждението а-сексуализирано. От тук се предполага в говорсъществата едно множество от отношения или свързвания.4 В своя семинар „Les non-dupes errent” (Което е омофония на „За имената на бащата“ и означава приблизително „Незаблудените се заблуждават“ – Б.пр.) Лакан поставя в серия любовта с омразата и незнаенето. Това ни позволява да заключим, че третото е от порядъка на реалното и от друга страна да се запитаме за любовта като участник в тази триада.
3. Любовта е едно разкъсване
Разполагайки техните различия по отношение на измеренията на въображаемото, символното и реалното, показва че тези три афекта са резултат от едно разкъсване, което се произвежда в свързването между трите измерения.
Омразата е резултат от разкъсването между въображаемото и символното, което иде да рече, че омразата е винаги, преди всичко омраза, идваща от символното и която се насочва към Другия, много отвъд себеподобния. Доколкото се отнася до незнаенето, от първата лекция на семинара Още, Лакан го нарича „не искам да знам нищо за това“, което го води към това да твърди, че се намира по отношение на своята аудитория „в позицията на анализант“.5 Разкъсването в случая на незнаенето се произвежда между реалното и символното, то представлява отказ реалното да премине в символния ред.
Тогава на какво разкъсване е резултат любовта?
Тя е резултат на разкъсването в свързването между въображаемото и символното. Любовта започва, ни казва Лакан, с един провал в Другия, което ще рече един провал в стената между истината и знанието, които не правят Едно. Любовта, това невъзможно „Едно“ между две тела, между две говорсъщества е жажда, която именно защото е незадоволима, настоява отново и отново.
Когато това невъзможно успее по случайност, се превръща в омраза.6
В зависимост от свързването, което любовта произвежда между въображаемото и символното, тежнението върху въображаемото произвежда куртоазната (дворцовата, рицарската – Б.пр.) любов, тежнението върху символното произвежда божествената любов, за която свидетелстват мистиците с телата си. Когато любовта се преживява в реалното, е една луда любов, еротоманията е един пример за това.
Как възниква любовта? Чрез случайността. Тя се отключва от случайността на една среща, чийто мотор е обектът а, фетишът, който е компасът на всяка любов, сочещ този, който го съдържа, до точката на отвращение, тогава когато случайността на тюхе падне в автоматона на повторението. Любовта от пръв поглед е от порядъка на моменталността, преобладава въображаемото; брачната любов включва стъпката към закона, към символния ред. За разлика от това, реалното е в основата на нещастната любов.
А любовта в психоаналитичния опит?
Това е условието за неговото съществуване. Нарича се пренос и се включва в работата да знаеш, което прояснява факта, че всяка любов е преносна, нещо което се игнорира. Преносната любов е срамното откритие на Фройд още в началото на неговата практика. По случайност тя е придружена от забраната на желанието да бъде въплътено в тялото: няма сексуална среща на телата. В една анализа любовта е моторът, но говорещото тяло взима властта върху наслаждаващото се тяло и така затвърждава връзката на желанието със знанието: една реална любов, защото е невъзможна, което води обичания обект към sicut palea (като отпадък – Б.пр.).
Превод от испански език: Евгений Генчев
- Tекстът е оригинално публикуван в https://psicoanalisislacaniano.com/ под заглавието El Amor en Tres Dimensiones. ↩︎
- Конгресът на САП, който ще се проведе в Париж 2026 г. ↩︎
- Lacan J., El Seminario, libro XX, Aún, Buenos Aires, Paidós, 2016, p. 174. ↩︎
- Ibíd., pp. 51-64 & 95-108. ↩︎
- Ibíd., p. 9 ↩︎
- Ibíd., p. 175. ↩︎