Да ядеш
Оралният нагон при детето
Аргумент/Перспективи
от Лижия Горини
директорка на Деветия учебен ден на Психоаналитичния институт за детето
“Какво представлява оралното искане?”[1]. Искането да бъдеш нахранен, след като е преминало през езика и е отправено към един друг, което се прицелва в нещо друго освен в простото задоволяване на една потребност. То създава първата връзка на малкото на човека с Другия. Желанието се разполага именно в пространството между потребността и искането.
Първото откритие на Фройд за обектите на детето се отнася до оралността. Така, смученето (ludeln) се “състои в ритмично повтаряно смучещо докосване с устата (устните), при което приемането на храна като цел е изключено”[2]. Става въпрос за един трик създаден от детето, за да получи едно вече преживяно задоволство, отклонено от този “най-радикален съюз”[3] с майчиния Друг, което оттук насетне ще бъде запомнено. Езикът, устните, пръстът, биберонът не са заместители на гърдата, а са обекти, които служат за едно заместващо задоволяване.
Лакан припомня съня на малката Ана Фройд, в който тя халюцинира лакомства, които са ѝ били забранени, за да покаже, че “няма чисто и просто поява [présentification] на обектите на една потребност”[4], а желани обекти. Момиченцето не е било особено гладно, а е сънувало какво би ѝ харесало яде.
Какво да кажем за едно дете, което не спира да яде, като един Гаргантюа, този малък ненаситен лакомник, хранен от хиляди крави? Как да интерпретираме удоволствията на устата – сучене, смучене, захапване, вкусване – като изследване на света, желание към него или опит да бъде отблъснат?
“Няма фантазъм за разкъсване […], който да не смятаме, че съдържа […] една инверсия”[5], чрез която се проявява страхът да бъдеш изяден. Лакан подчертава обратимостта на нагона: да ядеш, да бъдеш изяден, да направиш така, че да бъдеш изяден [se faire manger] представляват трите времена на оралния нагон.
Така Хензел и Гретел[6], които, привлечени от една неустоима къща направена от хляб и сладкиши, не се поколебават да я изхрупат, са пленени от “една вещица, която яде деца”[7], но в крайна сметка обръщат ситуацията като я набутват в пещта, където тя е погълната от пламъците.
На другия полюс се намира детето, което не яде, което спира да се храни. Понякога отказът от храна се появява като границата на един излишък, който идва от Другия, като уникално решение, за да запази своето собствено желание. Анорексията на юношите свидетелства за това. В този случай обектът не е храната, а нищото. Не става въпрос за това, че анорексикът не яде нищо. Лакан подчертава: “при менталната анорексия, това, с което детето се храни е нищото”[8].
В “Теория за партньора”[9] Жак-Ален Милер посочва, че анорексията е от страната на сепарацията и при нея отхвърлянето на Другия е на преден плен, докато булимията се вписва от страната на алиенацията като връзката с Другия е изведена на преден план.
А, какво да кажем за една уста “с цип”, освен че тишината често въплъщава “чистата инстанция на оралния нагон, затваряйки се за своето задоволство”[10]? Каква е връзката между речта, езика и оралния нагон?
Оралният нагон се проявява също и в лакомията на Свръхаза: алчен, ненаситен. За Лакан тази лакомия “е структурна, не е ефект на цивилизацията, а е “неудовлетвореност [malaise] (симптом) в цивилизацията”[11]. Свръхазът не просто произлиза от поведението в средата на детето или на неговите родители. Важно е да си припомним това в едно време, в което с лекота се говори за дисциплина или за позитивно възпитание. Разглеждането на Свръхаза като структурен позволява да подходим по друг начин към въпроса за вината и да оценим нейните, понякога опустошителни, последствия върху детето.
В един друг регистър, как да разглеждаме днес зависимостта към дрогите, токсикоманията или тази ненаситна консумация на екраните и социалните мрежи?
Какво може да се каже за възможните форми на сублимация на оралния нагон чрез инкорпориране на означаващото, както подсказва Лакан чрез израза “изяждам книгата”[12], заимстван от “Апокалипсис” на Свети Йоан? Как възниква у детето желанието за знание, “ненаситното любопитство” [l’avidité curieuse] [13], което е толкова определящо за неговото индивидуално развитие?
В клиниката на детето и на юношата присъстват толкова много въпроси, които да изследваме без да се въздържаме.
Както това ни припомня чудовището Шапалу: “Този, който яде, вече не е сам”[14].
Среща на следващия ден на Психоаналитичния институт за детето на Фройдистко поле, 20 март 2027!
Превод от френски език: Ангел Ангелов
Статията е оригинално публикувана в интернет страницата на Психоаналитичния институ за детето на 9 ноември 2025.
[1] Lacan J., Le Séminaire, livre VIII, Le Transfert, texte établi par J.-A. Miller, Paris, Seuil, 2001, p. 242.
[2] Freud S., Trois essais sur la vie sexuelle,in Œuvres complètes, t. VI, Paris, PUF, 2006, p. 115.
Фройд. З, Три студии върху теория на сексуалността, в: Психология на сексуалността, Колибри, София, 2015, с.76
[3] Lacan J., Le Séminaire, livre VIII, Le Transfert, texte établi par J.-A. Miller, Paris, Seuil, 2001, p. 243.
[4] Lacan J., Le Séminaire, livre XI, Les Quatre Concepts fondamentaux de la psychanalyse, texte établi par J.-A. Miller, Paris, Seuil, 1973, p. 142.
[5] Lacan J., Le Séminaire, livre XII, Problèmes cruciaux, texte établi par J.-A. Miller, Paris, Seuil/Le Champ freudien, 2025, p. 134.
[6] Cf. Grimm J. & W., « Hansel et Gretel », Contes de l’enfance et du foyer, Paris, Gallimard.
Cf. Братя Грим, “Хензел и Гретел”, в: “Детски и домашни приказки”, София, Deja Book, 2017, с.116 – 125
[7] Bettelheim B., Psychanalyse des contes de fées, Robert Lafont, Pocket, 1976, p. 253.
[8] Lacan J., Le Séminaire, livre XI, Les Quatre Concepts fondamentaux…, op. cit., p. 96
[9] Miller J.-A.,« La théorie du partenaire », Quarto, no 77, juillet 2002, p. 17, rééd. Pharmakon, no 4, mai 2023, disponible sur pharmakondigital.com.
[10] Lacan J., Le Séminaire, livre XI, Les Quatre Concepts fondamentaux…, op. cit., p. 164.
[11] Lacan J., «Télévision», Autres écrits, Paris, Seuil, 2001, p. 530.
[12] Lacan J., Le Séminaire, livre VII, L’Éthique de la psychanalyse, texte établi par J.-A. Miller, Paris, Seuil, 1986, p. 371.
[13] Lacan J., Le Triomphe de la religion précédé de Discours aux catholiques, Paris, Seuil, 2005, p. 54.
[14] Apollinaire G., L’Enchanteur pourrissant, Poésie/Gallimard, Paris, 1992, p. 49, cité par J. Lacan, in Le Séminaire, livre III, Les Psychoses, texte établi par J.-A. Miller, Paris, Seuil, 1981, p. 363.
