Да намериш жизнената сила на желанието именно в безизходицата на една ситуация
Мари-Елен Брус
„Това е война срещу вируса“. „Война“ беше точката на капитониране [quilting point] в обръщението, което президентът на Френската република отправи в 8 часа вечерта, в понеделник, 16 март, точно преди решението за изолация. От осветената от научното знание гледна точка това беше закъснение с 15 дни по отношение на реалното, но трябваше да се има предвид способността на французите да субективизират това реално.
Ден преди това, сякаш нищо не се беше променило, те се отдадоха на свободни контакти по пазарите, по улиците и в парковете. Рутината на навиците е силна и пази от набезите на реалното. Можем да бъдем героични, без да го знаем.
Следвайки тази точка на капитониране „война“, прочетох отново текста на Лакан „Британската психиатрия и войната“ [British Psychiatry and the War].[1]Особено след като британското решение, току-що представено от британския министър-председател Alexander Boris de Pfeffel Johnson, роден в Ню Йорк през 1964 в едно от великите семейства на космополитната английска аристокрация – потомък на Джордж II, беше радикално различно от това на останалите европейски държави. Той се произнесе за един „колективен имунитет“ на населението, предназначен да предотврати това, че „в скоро време всички в крайна сметка ще го имат, което би заляло Националната здравна система (NHS)“, както обяви Patrick Vallance, главният научен съветник на британското правителство. Ако добавим, че самата Национална здравна система не е в добро здраве още от ерата на Тачър, това решение може да се квалифицира като дарвинистко и реалистично, предвид оскъдността на наличните ресурси. Но ние можем също да се заинтересуваме от това в рамките на експериментален метод и да го ползваме като „решаващ опит“, според термина на Бейкън. Критиката на това понятие, емблема на класическия емпиризъм от Бейкън до Попър, беше окончателно разгъната от Pierre Duhem, който написа: „физикът никога не е сигурен, че е изчерпил всички допускания, които може да си представи; истината на една физична теория не се решава с ези или тура.“[2]
Изправени сме пред разликата между английския и френския дискурс, емпиризъм срещу формализъм, дарвинизъм срещу кантианска универсалност. Тази разлика се повтаря в различни полета на френския и английския дискурс на господаря: епистемологичен, етичен, клиничен и политически.
Текстът на Лакан „Британската психиатрия и войната“ е двойно необходим, тъй като започва с четири параграфа, които показват разликите между френската и английската позиции през Втората световна война: „илюзорност“ от френска страна, „храброст и реализъм“ от страна на англичаните. След това сравнение статията прецизно изследва клиничната работа на двама английски психоаналитици – Бион и Рикман. Лакан отбелязванеобходимостта от „тотално мобилизиране на силите на нацията“, необходимост, важаща и закоронавируса, иза клиничните решения, изобрететени от Бион и Рикман, за да интегрират субектите, не така склонни да се посветят на това. Той хвали „креативния плам“, който сияе в статията, по-късно публикувана от тях със заглавието „Вътре-групови напрежения в терапията. Тяхното изучаване като задача на групата“ [“Intra-Group Tensions in Therapy. Their Study as the Task of the Group”[3]], което Лакан превежда: “Les tensions intérieures au groupe dans la thérapeutique. Leur étude proposée com etâche au group”[4]. Той казва, че тук намира „впечатлението за чудото на първите фройдистки стъпки: да намериш жизнената сила на една интервенция именно в безизходицата на една ситуация.“
Следователно, какво ни показва този коронавирус? От английска страна има малка промяна, дори ако наблюдаваме еволюцията на политическите дискурси след гръмогласното изявление за „колективен имунитет“, присъстваме на едно отслабване, даже обрат на публичните власти, конфронтирани с несъгласието на част от общественото мнение. А от френска страна?
След края на февруари, когато мерките за ограничаване на вируса бяха взети в Италия, преминахме няколко етапа, изправени пред изблика на това парче реално, което е коронавирусът. Сведохме го до нещо вече познато като грипа и така го банализирахме. След това, малко по малко го разграничихме от грипа, именно изправяйки се пред непознатото, но оставайки закачени за начините си на наслаждение. Недоумение, страх, време да не разбереш, липса на момент да видиш. Моментът да заключиш дойде с това означаващо война и мерките за изолация, които заличиха начините ни за наслаждение. Именно тогава реалното наложи себе си като такова. То се наложи индиректно чрез мерките за защита, приложени от политическата власт.
Ясно е, че реалното не образува граници. Необходими са забрани на говорещите-същества [parlêtre], за да го третират. Тъй като реалното е от случаен порядък (random/произволно), никога не е достатъчно да ограничи говорещите-същества. То може да ги убие, но смъртта не е граница, която се обитава. Необходим е законът. Защо? Ще пристъпя напред, казвайки, че законът, основан на задействането на забраната, е условието за желанието. Казано точно, желанието за говорещото-същество е жизнено важно. Следователно то е единственият инструмент, с който говорещите тела разполагат, за да третират реалното. Аз го квалифицирам като инструмент, защото начините, по които си служим с него, са определени от синтома на всеки един. От това произтичат безкрайно много начини да го ползваме или не, да се огънем без да се счупим. Това е изборът на всеки от нас: да променим начина на функциониране, да изместим, да отложим: както например го направи Съветът на Световната асоциация по психоанализа като отложи своя конгрес от април за декември. Или на едно по-скромно ниво да напишеш кратък текст за коронавируса, за който нищо не се знае! Накратко става въпрос да се опрем на желанието дотолкова, доколкото то включва загубата като свой начин на функциониране, но не цялата-загуба, тъй като тя винаги носи със себе си изобретение и следователно – безпрецедентно знание.
Текстът първоначално е публикуван като „Trouver dans l’impasse même la force vive du désir“ в Nouvelle Série, L’Hebdo-Blog No 196, 22 март 2020
Превод от английски език: Биляна Мечкунова
Редакция: Десислава Иванова
[1] Lacan, J. British Psychiatry and the War, Psychoanalytical Notebooks, Issue 33, London Society of the NLS, 2019.
[2] Duhem, P.The Aim and Structure of Physical Theory, Chapter VI, "The Structure of Physical Theory", Princeton University Press, Princeton NJ, 1991 for the paper back version.
[3] Bion W. R. & Rickman J., Intra-Group Tensions in Therapy. Their Study as the Task of the Group, The Lancet, n°242, 27 novembre 1943, p. 678-681.
[4] Lacan, J. La psychiatrie anglaise et la guerre, Autres écrits, Paris, Seuil, 2001, p. 107.