Тялото на хистеричката – Женското тяло
Флоренсия Фариас
„Загадката на говорещото тяло”: това е заглавието на следващата ни Клинична среща. Това са означаващи, които веднага ни препращат към загадката на хистерията, както и на женското наслаждение – тялото е въвлечено и в двете.
Така, кое тяло? Кое е тялото, от което се интересува психоанализата? Още от началото Фройд подчерта, че несъзнаваното има ефекти върху тялото. Така че, когато говорим за тялото, ние не се отнасяме към организма, с който сме надарени: трябва да различаваме тялото от биологичния организъм и от субекта.
Знаем, че един от ефектите на езика е разделянето на тялото от субекта. Този ефект на разрязване или отделяне между субекта и тялото е единствено възможен посредством изобретяването на езика: тялото трябва да бъде конструирано; човек не се ражда с тяло.
Това означава, че тялото е конструирано вторично; това е един ефект на словото.
Нека имаме предвид, че Лакан показа, посредством стадия на огледалото, че субектът се нуждае от един друг, за да разпознае себе си като едно цяло и единно тяло. Само чрез идентификацията с образа на другия детето може да изгради образа на собственото си тяло.
И още, достъпът до структурата на езика – така да се каже, до символичния регистър – е едно необходимо условие за въображаемата идентификация. По този начин конституирането на телесния образ е един ефект, произтичащ от символичното.
Хистеричното събитие
Хистеричната жена се заема да назове себе си като жена посредством образа на тялото; тя се опитва да разреши чрез тялото въпроса за женствеността.
Това е един начин да се нарече това, за което няма думи, в мястото на женското.
Посредством своето собствено тяло, тъй като женствеността ѝ е чужда, тя зачита загадката на Другата жена, която пази тайната за това, което е тя; тя се опитва да даде тяло на това, което е, чрез другата жена, чрез един реален друг.
По пътя от хистерията към женствеността малко неща не са включени: симптоми, оплаквания, болки, потискащи или липсващи майки, идеализирани или немощни бащи и едно наслаждение, което понякога поставя едно дете в позицията на фалос.
Едно женско тяло, цялото майка, изисква един друг, което се случва по време на анализата. Една интервенция в реалното привежда в действие едно изваждане на споменатото наслаждение чрез присъствието на аналитика. Независимо, че понякога хистерията и женствеността изглеждат обединени чрез едно определено съучастничество, което ги вплита, в хода на една анализа става ясно различието помежду им.
Какво ни казва жената-хистеричка чрез телесните си симптоми? Тялото на хистерията говори чрез страданието и конверзиите си, без да споменаваме уникалността му като субект.
Йероглифите на тялото ни водят към соматичния механизъм, който е централен в симптоматологията на хистерията. Соматичният симптом е локализиран на граничната точка между реалното и езика. Цялостната „хистерична операция” се състои в това да приплъзне нейното симптоматично тяло в една обвивка. Бихме могли да кажем, че хистерията изобретява отново едно тяло в тялото, действа сякаш анатомията не съществува; хистерията има една въображаема анатомия, която отговаря на нуждите на нейните симптоми и защото тя знае как да си играе с анатомията и как да създава симптоми, които образуват една дръзка телесна география.
Историята се вписва в телесните симптоми.
Целта на чистата хистерия е да направи от реалното тяло тялото, което приютява симптома, физическото място на активиране на симптома.
Това е предизвикателството на хистеричката: да направи едно тяло с нейните симптоми.
Това тяло, мястото на „събитието на симптома”, не е същото като тялото, хванато в дискурса. Тялото, хванато в дискурса, е едно говорено тяло, тяло на което се наслаждават; говорещото тяло е, обратно, едно тяло, което се наслаждава.
Конверзионен симптом – психосоматичен феномен
За Фройд конверзионният симптом е разстройство на една телесна функция. Цялото тяло може да бъде еротизирано без промяна на въвлечения в това орган, без „органична причина”, за разлика от психосоматичния феномен. При него е засегната функцията; тялото е болно; няма вписване на означаващото в несъзнаваното, а една рана на буквата в тялото. Въпреки това, трябва да се подчертае, че не всяко органично увреждане може да се счита като психосоматично, нито че психосоматичното трябва да състави една аналитична специалност.
Психосоматичният феномен свидетелства за един специфичен начин на задоволяване, съпътстващ един съответстващ избор на субекта да съществува.
Трудността се състои в това, че при едно психосоматично увреждане, желанието на Другия не е изначално поставено под въпрос, а се появява като едно непрозрачно желание, което има повече характер на знак отколкото на означаващо. Това не е едно тяло, което съставлява това, което би могло да въздигне съответния белег, за да го нареди в една поредица от означаващи, а е едно тяло, което приема начина на наслаждение на този, който има функцията на един друг за субекта.
Отвъд фалоса – женско наслаждение
В питането си какво е женствеността, Лакан говори за жената като симптом; Другият пол намира опора именно в симптома. В последната част на неговото учение може да забележим едно сближаване между симптома и женствеността.
Докато жената се съгласява да бъде „симптомът на другото тяло” (което не препятства това да бъде един субект), т.е. дава назаем тялото си на наслаждението на другото тяло, жената хистеричка не дава назаем своето тяло.
Това отчасти обяснява факта, че на няколко места Лакан говори за отхвърлянето на тялото в хистерията. По-късно го нарече „стачката на тялото”. Така нареченото „задоволяване в тялото” на жената хистеричка маскира едно отхвърляне на тялото. Тя оттегля своето тяло дотолкова, доколкото то би могло да стане инструмент на господаря.
Може би жените с анорексия, многобройни в наше време, представят най-парадигматичния начин на отхвърлянето на тялото. Би могло да се мисли за анорексията като за една модалност, посредством която жената-хистеричка се опитва да номинира себе си като жена чрез образа на тялото си и по този начин да изчерпи въпроса за женствеността.
Трябва да се подчертае, че анорексията не е едно функционално разстройство: това е едно прието и отстоявано от субекта поведение; това не е един симптом, който влиза в конфликт с Другия. Анорексичката се стреми да извади излишъка на плът от тялото и по този начин да отхвърли тялото в неговото реално измерение на наслаждаваща се субстанция. Обратната страна на тази амбиция на анорексичката е връщането на отхвърления излишък като едно изопачаване на образа в огледалото.
В невротичната анорексия погледът като обект е всъщност изваден от полето на възприятието и ето защо той се връща в кадъра на огледалото.
Тялото при жените е от страната на не-съществуването на означаващото за „Жена-та”/ “La femme”: няма нищо общо, за което би могло да се твърди, че е отличително за женското.
Самото тяло е това, което прави дупката по отношение на пола, да съществува при жените.
Докато жената при Фройд е разположена на основата на фалическата липса и всичко, което идва в компенсация на това (например, майчинството), жената при Лакан е отличена чрез това, което съществува в нея като едно допълнително наслаждение: тя е обитавана от едно наслаждение в повече.
Лакан предлага термина за женското наслаждение във формулите си на сексуацията. Това отбелязва разликата между фалическата във висша степен жена-хистеричка и женското наслаждение, което е отвъд фалоса, сравнимо с наслаждението на мистиците, едно допълнително, допълващо наслаждение, подчинено на не-цялото. Фалическото наслаждение, от друга страна, е определено като наслаждение на органа, извън тялото, едно автоеротично, пара-сексуално, доста свързано с мастурбацията наслаждение.
Някои жени могат да се наслаждават само във фалическия смисъл. Това е едно наслаждение, свързано с означаващото, със символичното, с кастрацията, така да се каже. Жената хистеричка остава задържана в тази позиция, идентифицирана с мъжа и от това място тя подхожда към енигмата какво е жената. Някои жени се сдобиват само с това наслаждение; други получават достъп до Другото наслаждение, женското наслаждение.
Жената, в качеството си на фалическа, предлага своя маскарад на желанието на Другия; тя се представя за подобието на обекта и оттук предлага себе си като фалос. Тя приема да въплъти този обект, за да предложи себе си на неговото задоволство. Но тя няма да е изцяло в това и ако тя е „добре сложена” , изобщо няма да вярва на това: тя ще знае, че не е обектът, независимо че може да играе, че дава това, което няма; дори още повече, ако любовта се намеси, може да се наслаждава да бъде това, което причинява желанието на другия, без да се страхува да се окаже хваната в капан при условие, че нейното наслаждение не се изчерпи в това. Фантазмът на нейния партньор изисква тя да се прави, че е обектът. Да се прави, означава да играе, че е това. Съблазнявайки от това място, тя се наслаждава в една женска позиция, но тя трябва да напусне тази сцена, дотолкова не може през цялото време да въплъщава този обект а. Няма да е прекалено да се каже, че ако тя остане като обекта а, ще бъде затворена във вид мазохистична позиция.
Женското наслаждение е, par excellence, мястото, откъдето може да се получи достъп до преживяването, че няма Друг на Другия или, че няма сексуално отношение.
Обектът а и женското наслаждение са две модалности на заместване на сексуалното отношение, което не съществува.
Женското тяло, следователно, се поставя между любовта и наслаждението. Тогава можем да кажем, че една жена разполага себе си между това да се наслаждава и да бъде обичана.
Литературни източници:
Freud, S. (1931b). ‘Female Sexuality’. Standard Edition 21 : 223
Freud, S. (1933a). New Introductory Lectures on Psycho-Analysis. Lecture XXXIII (‘Femininity’). Standard Edition 22 : 112
Lacan, J. (2007). The Seminar, Book XVII, The Other Side of Psychoanalysis [1969-1970]. New York & London, Norton.
Lacan, J. (1998). The Seminar, Book XX, Encore 1972-1973. On Feminine Sexuality. The Limits of Love and Knowledge. New York & London, Norton.
Lacan, J. (1974). The Seminar, Book XXII, RSI. Unpublished transcript.
Soler, C. (2006) What Lacan Said about Women. New York, Other Press.
Превод: Биляна Мечкунова
Редакция: Десислава Иванова, Евгений Генчев