ПОКАНА
Учебен семинар на БОЛП 2024
Въведение във въпроса за психозите
Българско общество за лаканианска психоанализа ви кани да участвате в своя втори Учебен семинар, посветен на изучаване на текста на Жак Лакан „За един предварителен въпрос на всяко възможно лечение на психозата“, публикуван в сборника Écrits (ИК „Колибри”, София, 2023, с. 266-322).
Семинарът ще се провежда присъствено и е насочен към студенти и професионалисти, работещи в областта на терапевтичната и медико-социална грижа.
Първата среща ще се състои на 28 януари (неделя) от 11.00 до 13.00 часа в залата на Културен център G8.
Дати на следващите три срещи: 10 Март, 19 Май, 23 Юни 2024
Водещи на семинара са Весела Банова и Теодора Павлова-Кюлар, членове на УС на БОЛП, на Новата лаканианска школа (NLS) и на Световната асоциация по психоанализа (AMP).
Желаещите да участват в семинара следва да заявят това на пощата на БОЛП champfreudienbg@gmail.com (с новозаписаните участници ще бъде проведено кратко интервю с един от водещите семинара). Краен срок за записване – Петък, 26 Януари.
Такса участие за първите четири срещи е 120 лв. (80 лв. за членове на БОЛП и студенти)
Сумата може да бъде заплатена на място или преведена на банковата сметка на БОЛП:
Банка ДСК IBAN: BG12STSA 93000027429825 BIC: STSABGSF (основание: участие Учебен семинар)
Въведение във въпроса за психозите
„Не става луд, който иска.” (Ж. Лакан, Семинар III „Психозите”)
През тази година ще продължим Учебния семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа с прочита на един от основополагащите текстове на Жак Лак „За един предварителен въпрос на всяко възможно лечение на психозата”. Написан в края на 1957 г., тоест близо две години след семинара за Психозите, той се връща към най-важното, представено по време на първите две тримесечия на този семинар, но след един съществен обрат – запознаване с трудовете на Роман Якобсон и написването, няколко месеца по-рано, на текста, който разгледахме подробно миналата година, а именно „Инстанцията на буквата в несъзнаваното или разумът след Фройд”. Главната точка на този обрат е свързана с въвеждането на метафората и метонимията в аналитичната практика и излизане от полето на феноменологията и смисъла, тоест от полето на психичната причинност що се отнася до „въпроса, който съществуването на лудия поставя”1.
За да се опитаме да се ориентираме в този доста концентриран и сложен текст, в който Лакан отправя директна критика към концепцията за „привидно обединяващия”2 Аз, „този несломим percipiens”3 и неговата връзка с реалността, се налага да подходим малко по-различно от плътното следване на текста и да се върнем към първите няколко урока от Семинар III, озаглавени „Въведение във въпроса за психозите”4. Ще видим, че опозициите феномен-структура и разбиране-символизация вече ясно се очертават, така както и мястото на Другия като детерминиращ субекта, но и като „изключен от цикъла”5 в психозата. В рамките на първите четири срещи, и по-скоро в едно движение на отиване и връщане, отколкото на съпоставяне между двата текста, ще се спрем по-конкретно на елементарния феномен и налудността и „тяхната поразителна структурна идентичност”6, без, разбира се, да пропускаме някои от основните референции като Дьо Клерамбо и психичния автоматизъм, Ясперс, Крепелин, Сегла… Ще разгледаме също така алюзията през известното клинично представяне на Лакан в болница „Св.Анна“ „Аз току-що бях при месаря“, за да се насочим постепенно към случая на „Председателя Шребер”7 и неговите вербални халюцинации, разграничени в първата част на текста за „Предварителния въпрос” като феномени на кода и феномени на съобщението, тоест като изцяло езикови феномени, с което Лакан не само преобръща историята и философията на възприятието, но и въвежда една нова концепция за субекта.
Теодора Павлова-Кюлар
- Лакан, Жак. За един предварителен въпрос на всяко възможно лечение на психозата.Ecrits (Избрано), София: Колибри, 2023, с. 267. ↩︎
- Пак там., с. 269. ↩︎
- Пак там., с. 277. ↩︎
- Вж. сборника „Психозите. Приносите на лаканианската психоанализа“, София: Сиела, 2013, с. 9-73. ↩︎
- Пак там., с. 67. ↩︎
- Lacan J., De la psychose paranoïaque dans ses rapports avec la personnalité, Paris, Seuil, 1975, p. 297, note 58. ↩︎
- Фройд, З. Председателят Шребер: психоаналитични бележки върху един автобиографично описан случай на параноя (Dementia paranoides). Прев. Анета Иванова, Владимир Теохаров, София: Критика и хуманизъм, 2012. ↩︎
