Тълкуването – от истината към събитието

Изявление на Бернар Сейнав, Президент на НЛШ

Тълкуването – от истината към събитието

В подготовка на Конгреса в Гент през 2020

Това ще бъде темата на следващия Конгрес на НЛШ, който ще се проведе в Гент, Белгия на 27 и 28 юни 2020 година. Тази тема логически следва темите на предишните Конгреси, които разглеждаха несъзнаваното и преноса, а също и темата на нашия Конгрес от тази година, а именно ¡ Urgence! /¡ Urgent!/Спешност! 

Говорих с Ерик Лоран, за да разсъждаваме и как да продължим заедно към следващия Конгрес. Попитах го дали би приел да напише нашия следващ ориентиращ текст. Той прие. По време на Конгреса в Тел Авивтой сбито произнесе основните насоки в своя аргумент.

Този текст е компас, който ще ни насочва в подготовката за Конгреса в Гент. [1] Ще прочетете за това в какво постепенно се превръща тълкуването като следваме развитието на учението на Жак Лакан. Този компас е основан върху много препратки от Лакан и Жак-Ален Милер, трябва да се обръщаме към тях, докато изучаваме това психоаналитично понятие и каквото остава в края на учението на Лакан.

С този компас като опора, бих искал да се спра и да коментирам един цитат, който Ерик Лоран подчертава:

В Семинара върху/за „Обекта на психоанализата” Лакан повтаря първите изречения от своя първи Семинар за действието на Дзен учителя: „[…] всеки знае, въпреки че не знае какво означава, че практиката на Дзен има нещо общо със субективното осъществяване на една празнота…. психична празнота, което е въпрос на достигане и която би била достигната, този специфичен момент, следващ период на чакане, понякога провокиран от дума, изречение, якулация/jaculation, дори от груба забележка, натриване на носа, ритник в задника”.[2]

Това, което ме кара да посоча тук този цитат, който Ерик Лоран подчерта, е обсъждането, което имахме в Тел Авив по отношение на използването на виртуалните устройства в аналитичното лечение.

Този цитат ни позволява да разберем как анализата, която е доведена до своя край, изисква присъствието на телата – това на анализанта, но така също и на аналитика.

Аналитикът вкарва своето тяло в действие. Аналитичното тълкуване е само по себе си завързване на лаланга и на тялото на аналитика. Това е, което аз бих искал да развия, докато вървим в подготовката на следващия Конгрес.

Това е подкрепено от казаното от Милер по отношение на тълкуването в текста, публикуван в Hurly-Burly, No. 5/Lacausefreudienne, No 71. Милер уточнява това, че „Всичко върви към събитието, към събитие, което трябва да бъде въплътено, което е събитие на тялото – определение, което Лакан дава на синтома. Останалото, нека го заявим, е фасада. Фасада, която е необходима в повечето случаи. Но ядрото[…] е този миг на въплъщаване.”[3]

„Две фази могат да бъдат разграничени,” казва Милер. „Фазата на изследване на несъзнаваното и неговите образувания, чиийто принцип е, че всичко, което прави симптома – грешката на езика, пропуснатото действие и останалите – има смисъл и може да бъде дешифрирано. Как да се избегне евентуално преминаването през тази фаза за тези, които не са отменили абонамента си за несъзнаваното? […]

Ориентацията към специфичното, не означава това, че несъзнаваното не може да бъде дешифрирано. Означава, че това изследване задължително среща някакво ограничение, че тълкуването спира до извън-смисъла на наслаждението, и това, че паралелно на несъзнаваното, където тоговори – съществува специфичното, уникалното на синтома, където то не говори на никого. Ето защо Лакан го определя като събитие на тялото. Това не е мисъл-събитие, не е език-събитие или събитие в езика […] то е събитие на същественото тяло, тялото което съдържа плътността на наслаждението.”[4]

Бих искал да отбележа как Милер показва, че решаващото място, което Лакан дава на присъствието, е именно на тялото на аналитика:

„Гледната точка на синтомасе състои в мисленеза несъзнаваното на основата на наслаждението. Е, това има последствия в практиката, по-конкретно в практиката на тълкуването. Тълкуването не е само дешифриране на знание. То също е да покаже, да хвърли светлина върху несъзнаваната природа на защитата. Без съмнение, където то говори, то се наслаждава, но ориентацията към синтома слага акцент върху: то се наслаждава, където то не говори, то се наслаждава, където то не прави смисъл. Точно както Лакан е поканил аналитиците да заемат мястото на обекта а, в своя Семинар върху „Синтома” той формулира това, че аналитикът е синтом. Той е подкрепен, поддържан от не-смисъла или без-смисъла, така че ако някой избягва да навлезе в своята мотивация, той не би могъл да успее да обясни себе си. По-скоро той ще играе на събитие на тялото, на подобието на травма. И той ще трябва доста да пожертва, за да заслужи да е или да бъде припознат за един къс от реалното”.[5]

Аналитикът включва своето собствено тяло в игра, в действие. Той ползва своето собствено тяло, разчитайки на лаланга на анализанта. Неговото тяло е това, което внася баланс. Той работи здраво, за въплъти подобието на травма чрез осъществяването на синтома на анализанта. Това е начинът, по който той прави така, че защитата на субекта да се разклати.

В това отношение Милер казва, че аналитикът „пази в паметта си означаващите…, които се появяват, прави корелация, свързва ги, установява повторенията. Тази работа на мемоарист, на секретар на пациента, му позволява да установи зоната, където неговото тълкуване ще бъде в състояние да го понася. Понякога той приютява това знание за дълго време, докато времевият момент възникне, когато той може да проговори и да изненада анализанта с неговата собствена продукция […] чрез повторното ѝ неочаквано представяне.”[6]

Ерик Лоран завършва ориентиращия си текст, цитирайки Милер:”Жак-Ален Милер свързва въпроса за тълкуването в последното учение на Лакан с това за симптома по един решителен начин: „Тази дефиница на симптома като събитие на тялото прави много по-проблематичен статута на тълкуването, което би могло да му отговори”[7] От този момент нататък симптомът става свързан въздействието на езика върху тялото. „Това ще бъде взето по такъв начин от Лакан, че е може би прекалено много от страна на логиката, във формулата „означаващото е причина за наслаждението,” но се вписва в идеята за фундаменталното събитие на тялото, което е последица от езика  [lalangue].”[8]” [9]

Това, което подчертавам тук е, че аналитикът тълкува със своето тяло.

Бернар Сейнав

18 юни 2019