НЛШ КОНГРЕС 2024 – “КЛИНИКА НА ПОГЛЕДА”
Представяне на темата – Даниел Роа
Клиниката на погледа има съвсем скромен произход в нашето поле. С малко изключения, които следва да отчетем, в нея няма нищо сензационно. Тя съпътства влизането в анализа, в момента, когато, преминавайки на кушетката и ставайки анализант, пациентът не може повече да се поддържа от погледа на аналитика и когато последният се намира извън зрителното поле на анализанта.
Едно прекъсване – Едно желание
Именно от този момент погледът се появява като отделен обект, отделен от обмена на огледалната връзка.
По този начин обектът поглед се ражда от желанието на Фройд, в момента, когато той изобретява аналитичния инструмент и когато, за всяка анализа, желанието на аналитика се намесва, за да създаде онова поле, в което погледът може да бъде изолиран като отделен обект.
Така обектът поглед се ражда от едно изваждане, или казано още по-радикално, от едно прекъсване.
Можем да се запитаме дали това двойно условие – едно желание, въплътено в акт и необратимата модалност на прекъсването, – което изолира погледа като обект в нашето поле, може да бъде открито и в други полета – в естетическите теории на философите и историците на изкуството, в художественото творчество, в любовните практики и т.н.
Отблъскващо петно или ослепителен блясък
Що се касае до нашето поле, ние проверяваме тази проява на погледа като обект в лечението всеки път, когато анализантът се вижда като петно в картината, често неясно петно, или обратно, когато заблести с пламенна реч, за да заслепи или дори ослепи предполагаемия поглед на аналитика. Това движение често присъства в терапията с деца, където рисунките, игрите и пантомимата са призовани от полето на видимото, за да запълнят забелязаната в Другия пукнатина, докато детето е заето тъкмо със задачата да се изправи пред нея. Но анекдотите, колоритните разкази, изкусните интриги, всички, носени от гласа в сесията на т. нар. възрастни субекти, имат не по-малко функцията да предизвикат любопитството на Другия и да наситят неговото внимание – двата наследника на нагона според Фройд: скопичният нагон за любопитството1, нагонът за знание за вниманието2.
Четири клинични перспективи
Ефектът на връщането на обекта поглед върху говорещото тяло разкрива за нашето проучване четири клинични перспективи.
Цяла една клиника на връщането на погледа в полето на Другия, която цели да противодейства на ефекта на прекъсването, се открива тук в преноса3. Тази клиника на погледа на Другия – за който Лакан казва, че „следва да го разбираме като интериоризиращ се от един знак (…) Ein einziger Zug” 4 – това е клиниката на идеала на Аза, I(A), където субектът може да се види като обичен или ненавистен, приемлив или неуместен. Това е клиниката на неврозата, ако не забравяме, че тя е придружена от една клиника на погледа във фантазма, където той се фиксира като изваден или прибавен към Другия обект на наслаждение: на това място Лакан поставя тези две перверзни черти, наречени воайорство и ексхибиционизъм5.
Това свързване на наслаждението с Другия, което обектът поглед реализира, е въведено по един доста ясен начин от Лакан в “Телевизия” по отношение на Данте и Беатриче: “ Един поглед, този на Беатриче – нещо тоест твърде незначително, – потрепване на клепачите и изискания отпадък като резултат: и ето изниква Другият, който не трябва да идентифицираме само с нейното наслаждение; на нея, която той, Данте, не може да задоволи, защото от нея той може да има само този поглед, само този обект, но за която ни съобщава, че Бог изцяло я изпълва6.
Ще трябва да разгледаме и клиниката на връщането на обекта поглед върху тялото, погледът като подплата на огледалния образ и който или го събира, или обратно, деперсонализира го, бележи го, дори го разкъсва на парчета. Тук възниква друг клиничен въпрос: къде разполагаме погледа и неговата функция в изписването на психосоматичните феномени, по-точно назовани от Лакан като “епистемо-соматични пукнатини”?
Имаме също и клиника на връщането на обекта поглед в реалното, където той се появява като действително отделен от тялото: “скитащите погледи” на налудността за наблюдение, които дебнат субекта на всеки ъгъл, при всяка среща – Фройдовият текст “Един противоречащ на психоаналитичната теория случай на параноя”7 е парадигматичен за тази клиника, – или една изцяло превърнала се в поглед вселена, от която субектът повече не може да се измъкне. Да си припомним тук рисунката на една шизофренна пациентка, представена от проф. Бобон и цитирана от Лакан в неговия семинар за Тревогата 8: едно дърво, чийто ствол е покрит с вертикална поредица от гледащи очи, “украсен с гирлянди от нарисувани символи, които образуват правилна фраза, първата от години насам, ключова за нейната налудност – Io sono sempre vista – “Винаги съм гледана”.9
Погледът като наслаждаваща се субстанция, добавена към света
Забележително е, че последните две движения – връщането на погледа върху тялото и връщането на погледа в реалното – масово се налагат днес извън аналитичното лечение. Те са векторите, в социалното тяло, на функцията на погледа като чисто наслаждаваща се субстанция, откъсната от живите тела и въздействаща им на свой ред.
Откритията на кинематографа и кинескопа – и двете по едно и също време на стария европейски континент и в Новия свят, в САЩ, с малко предшестват появата на скопичния нагон под перото на Фройд, който, заедно с нагона към жестокост, “още в детските години се наблюдават като самостоятелни стремежи, обособени на първо време от ерогенна сексуална дейност.”10 Перверзиите на воайоризма и ексхибиционизма датират от този период: подобно на синемаскопа, те събират тези “самостоятелни стремежи” на погледа за тяхно собствено наслаждение чрез едно сложно устройство, което извиква Други тела, за да произведат погледа.
По същия начин появата на погледа като обект (а) в учението на Лакан е от времето на телевизията – устройство, което прави така, че образът, прожектиран на екрана да изчезне в полза на един образ, който се появява от екрана, за да представи на зрителя всичко, което го засяга [qui le regarde], и да не покаже онова, което не го засяга [qui ne le regardе pas]…В семинар XI 11 Лакан изважда погледа от този капан, който е далеч по-застрашаващ от рисунката на художника, която не може да съществува без желанието на твореца. Впрочем този капан не е вече този на наслаждението на перверзния, а на принаденото наслаждение, поставено в услуга на “утрешния господар”, този който казва и показва какво е подходящо да се види и чуе днес.
Днес обектът поглед се намира в джоба ни под формата на мобилен телефон, на смартфон – в джоба или в чантата, защото все още има известна разлика спрямо пола, поне при бумърите. За новите поколения е по-лесно: намира се в ръката, неотделен от тялото, което с право може да каже: io sono sempre visto!
Днес психоаналитиците и практиците са изправени пред една нова клиника на погледа, клиниката на реалния поглед, без екран, неотделен от въображаемото тяло; това свързване прави Другия на означаващото несигурен или объркан, разстроен или още по-радикално – чужд и преследващ, когато неотделеното се окаже неотделимо. Това е клиниката на юношите на този век и ние трябва да учим логиката й заедно с тях, като се опираме на оскъдните песъчинки, образуващи унарните черти, които представляват знак за тях, един по един, и които по този начин ги разграничават и спрямо които те самите могат да се разграничат. От нас зависи да откроим тези “унарни черти” на техния собствен език, така че да можем да добавим и нашата щипка сол.
Превод от английски Десислава Попова, Елена Мечева
Редакция от френски Теодора Павлова-Кюлар
- Freud S. Three Essays on Sexuality, SEVII p. 192. [Вж. Фройд З., Три студии върху теорията на сексуалността, „Психология на сексуалността”, ИК „Колибри”, София, 2015, с.89. – Б.пр.] ↩︎
- Ibid. p. 194 and 204. [Пак там, с. 91 и с. 102. – Б.пр.] ↩︎
- Miller J.-A., « D’un regard, l’étrangeté », La Cause du désir n°102, Navarin éditeur, Paris, 2019, p. 45- 55. ↩︎
- Lacan J., Transference: The Seminar, Book VII, Cambridge, Polity, 2015, p. 355-6. ↩︎
- Lacan J., From an Other to the other, Cambridge, Polity, 2023, chapter 16 (forthcoming, September 2023). ↩︎
- Lacan J., “Television”, Television: A Challenge to the Psychoanalytic Establishment, London and New York, Norton, 1990. p. 23. ↩︎
- Freud S., S.E. 1915, 14: 261-272. [Вж. Фройд З., Един противоречащ на психоаналитичната теория случай на параноя, „Катарзис”, Изд. Евразия, София, 1997, с. 275-285. – Б. р.] ↩︎
- Lacan J., Anxiety, The Seminar, Book X, Cambridge, Polity, 2004, p. 73-4. ↩︎
- Bobon J. « Leçon inaugurale (extraits) », Ornicar ? Revue du Champ freudien, n° 29, avril-juin 1984, Navarin éditeur, p. 162-165. ↩︎
- Freud S. op. cit. p. 192. [Вж. Фройд З., Три студии върху теорията на сексуалността, Цит. съч, с. 88. – Б.р.] ↩︎
- Lacan J., The Four Fundamental Concepts of Psychoanalysis, text established by Jacques-Alain Miller, London, Penguin, 1977, chap. vi to ix, pp. 65-119. (Of the Gaze as objet petit a). ↩︎
