Сбогом, Джудит Милер
С дълбока тъга научихме, че Джудит Милер ни е напуснала в нощта срещу 7 декември.
Джудит Милер беше двигателят на създаването на Група на Фройдистко поле в България. Още в далечната вече 1998 г. тя ни подкрепи в нашите вълнения и търсения. Срещна ни там, където ние имахме въроси и желание за промяна. Беше неуморна, винаги насреща, внимателна и непоколебима едновременно, заразяваща с желанието си. Джудит обичаше София и повтаряше, че е много хубав град. Даде на другия град, в който нашата група се развива – Русе – прекрасно име: Дунавската столица на лаканианската психоанализа. Въдхна живот на първата лаборатория на СИЕН в България „Да растеш без родители“ и беше непрекъснато до нас и със нас и във втората лаборатория „Детето и неговите симптоми“. Изтъка невидими, но устойчиви мостове между нас и много колеги от различни места и групи на многообразната лаканианска общност. Неусетно станахме част от голямото семейство на лабораториите на СИЕН, където ни посрещат до ден днешен през ласкавите думи на Джудит за нас и ние се чувстваме добре дошли. Джудит ни насърчаваше да превеждаме, да публикуваме, да създадем нашето българско лаканианско общество. След десетилетия игнориране на психоанализата в България ние доживяхме заедно с Джудит, да я слушаме да ни говори за „Психоанализата: защо и как“ в най-тържествената аула на Софийски университет, с което откри цикъла от публични лекции на нашата група.
Тя ни насърчаваше да организираме Семинар на Фройдистко поле в България и ни помагаше да го осъществяваме. Изгради за нас система от стажове в институции във Франция и Белгия, ориентирани от лакинанската психоанализа. Грижеше се да пътуваме и да присъстваме на Дните на Школата на Фройдистката кауза, на Пипол, на конгресите на Новата Лаканианска школа. Успяваше да се погрижи за малките детайли, които правеха за нас възможно пътуването. Беше вълнуващо да срещаме хората от мрежата, която тя беше създала и на която вдъхваше постоянно енергия и живот, които ни приемаха гостоприемно и с интерес, защото Джудит им беше говорила за нас и нашето желание. Всеки от нас има лични и незабравими срещи с Джудит. Пътя на всеки от нас е белязан от нейното желание и изключителна скромност.
Думите, с които завършва лекцията си в Софийския университет през 2005 г. на тема Психоанализата: защо и как, бележат пътя и развитието на нашата група и правят така щото Джудит да живее във всеки от нас: „ Това, което ви предложих, е програма за четене, за размисъл и дискусия. Надявам се, че ви накарах да разберете онова, с което започнах. Лекцията тази вечер е обърната към българските ми колеги, които, макар и свръхнатоварени от работата си, ще направят възможно продължението на започнатото благодарение на този цикъл лекции в Университета. Това, което тук наричам продължение, не е идея за света, Weltanshaung, а етика, избор на субективна позиция по отношение на страданието и трудностите, които всеки би могъл да срещне и да изкаже по свой начин чрез симптомите. Тази позиция е избор, който се вписва в една логика, една социална връзка, един дискурс, както сочи Жак Лакан/…/.“
VII– те работни дни на БОЛП и НЛС в София започнаха на 9 декември със споделянето на най-съкровените спомени за Джудит Милер, които всеки от нас пази като скъпоценности, които огряват вътрешния му мир и връзката му с лаканианската психоанализа.
Весела Банова за Българско общество за лаканианска психоанализа