II-ро издание на "Тревогата и бащата"
Уведомяваме Ви, че поради големия интерес излезе 2-ро издание на "Тревогата и бащата". Желаещите могат да я закупят като се обадят на тел: 0885362029
ПРЕДГОВОР Даниел Роа В България и на български език отново се появява сборник, който обединява трудовете на Фройдистко поле. Това е събитие, което дава знак за присъствието в тази страна на психоанализата с лаканианска ориентация и за жизнеността на из- следователските групи, които обединяват вече осем години български практици и френски психоаналитици. Какво всъщност представлява Фройдистко поле?
Това е психоаналитично движение, създадено от Жак Лакан, което се ориентира от делото на Фройд и от учението на Лакан и което се организира, като изхожда от Школите по психоанализа, съществуващи в рамките на Световната асоциация по психоанализа (http://www.wapol.org). Тези школи са 7:
за Америка това е Escuela de la Orientación Lacaniana (EOL, Аржентина), Escola Brasileira de Psicanalise (EBP, Бразилия), Nueva Escuela Lacaniana (NEL, останалите страни от Америка), за Европа – École de la Cause Freudienne (ECF, Франция), Escuela Lacaniana de Psicoanalisis (ELP, Испания), Scuola Lacaniana de Psicoanalisi (SLP, Италия), New Lacanian School (NLS, останалите европейски страни). Тези школи формират психоаналитици и осигуряват обучения, супервизии, научни срещи. Те разпространяват учението на Лакан в страните, в които са създадени. Благодарение на решимостта на своя председател, г-жа Джудит Милер, дъщеря на Жак Лакан, Асоциацията на Фондация Фройдистко поле бди за разпространението на делото на Жак Лакан отвъд границите на вече съществуващите групи и по-специално в страните от Източна Европа. Асоциацията предлага отворено обучение, което позволява на всеки, който проявява желание, да открие психоанализата с лаканианска ориентация в непосредствена близост до клиничния опит. Това обучение се осигурява от психоаналитици, които са членове на някоя от школите на Световната организация по психоанализа. Именно в тези рамки са организирани семинарите на Фройдистко поле в България, които се провеждат в залите на Френския институт в София. По време на тези семинари преподава- тели от Фройдистко поле, които са психоаналитици – членове на Школата на Фройдистко поле и на Новата лаканианска школа, изучават текстове на Фройд или на Лакан, често илюстрирани с клинични откъси във връзка с разглежданата тема. Този сборник обединява презентации от семинарите 2004– 2005 и 2005–2006. По време на семинарите участниците представят клинични ситуации, които са обект на обстоятелствени дискусии. Тези първи семинари на Фройдистко поле в България са ниша- та, в която се създаде „Група Фройдистко поле в България“ – асоциация, регистрирана по българския закон, обединяваща практици, които се интересуват от психоанализата с лаканианска ориентация. Тази асоциация организира дейностите си в контакт със Секретариата на Новата лаканианска школа за Източна Европа (www.amp-nls.org). Безпокойството и бащата Темата на семинарите от тези две години се корени в делото на Фройд и по-специално в първия случай на психоанализа на дете: малкият Ханс. В действителност в случая на малкия Ханс Фройд открива много тясна връзка между симптома на малкото 4-годишно момче, страха от коне и неговото безпокойство пред бащината фигура. Така той много точно определя неврозата като преместване от страха от бащата към страха от конете. За Фройд няма съмнение: Ханс трябва да изпитва страх от баща си. През 1953 г. в своя семинар „Връзката с обекта“ Лакан препрочита случая на малкия Ханс и уточнява: самият Ханс изисква от ба- ща си да предизвиква у него страх! Но защо той има тази заявка? За да му забрани достъпа до неговата очарователна майка? Или за да го защити от още по-голяма опасност? Какво е това ново, странно нещо, което се случва с това момче, за да търси така настойчиво баща си, или в крайна сметка – това голямо животно? Тези и някои други въпроси стоят в основата на текстове- те, включени в настоящия сборник. За да бъдем по-кратки, нека кажем, че прочитът на Жак Лакан позволява зад бащата да се появят неговите заместители, странни обекти, „причина“ за безпокойството, от които субектът се защитава, а именно обектите на неговото влечение. Субектът би искал бащата да ги поеме за своя сметка, до такава степен те го притесняват. Поради тази причина Лакан отдалечава бащата от функцията, до която невротикът би искал да го сведе: бащата, кой- то наказва и предизвиква страх, или дядо Коледа8, когото трябва да обичаме. Ала бащата не е казал своята последна дума и Лакан – в цялото си учение – не подхваща този въпрос: ако бащата не служи за това да предизвиква страх, тогава какво е неговото предназначение? Тогава се отваря голямо място за неговото име, Името на бащата, което Лакан поставя в центъра на структурата на субекта, но също и място за бащата, който назовава, който отваря вратите на възможното – без да забравяме начина, по който този мъж, бащата, се справя с една жена… Различните прояви на безпокойството в най-ежедневната клиника и новите въплъщения на фигурата на бащата в нашата цивилизация са за нас предизвикателства, които трябва да открием и за които се обзалагаме, че психоанализата не е казала последната си дума.
Превод: Весела Банова