Еврофедерация по психоанализа (EFP)
PIPOL 10 – Аргумент
Да искаш дете?
Желание за семейство и клиника на родствените връзки [filiations]
СТРАНИЦА НА СЪБИТИЕТО / EVENT URL
УЧАСТИЕ С ТЕКСТ / CALL FOR CONTRIBUTIONS
През 1938 година Жак Лакан поставя човешкото семейство като институция (1). Трескавите опити то да бъде сведено до биологичен факт спадат към една изгубена кауза, която цели да запази природния порядък на реалното, особено по отношение на въпросите на репродукцията и сексуалността. Илюзията за привидно естественото семейство се разпадна на парчета откакто науката посегна на природата и реалното се изплъзна оттам като предизвика голям безпорядък в традиционните структури на човешкия опит.
През 2012 година Жак-Ален Милер призова към осъвременяване на нашата аналитична практика, основавайки се именно на тази растяща безизходица (2). По този начин намесите на технологиите върху живото предизвикаха „все по-многобройни и изненадващи сривове в полето на прокреацията, пола [genre/gender] и произхода [filiation]“ (3) и ни поставиха като „свидетели на една фрагментация на биогенетичната субстанция на родството“ (4). Да искаш дете граничи с искане да получиш от пазара един продукт, който е наличен благодарение на науката. Предимплантационната диагностика отвори вратата на безпрецедентно демографско неравновесие що се отнася до избора на пол или дори до най-лошите изкушения на евгениката. Обменът, свързан със зачеването изисква регулация. Голямото културално многообразие на системите на родство, ориентирани от антропологията, се замества с разнообразието „от закони, които установяват природните факти, способни да уточнят отношенията на родството“ (5). Като психоаналитици ние не можем да отречем това реално извън природата, защото „отказът да приемем този факт в символното ще ни го върне в реалното по един много по-заплашителен начин“ (6).
За Фройд желанието за дете при жената се явява като фалическа компенсация за това, което тя не може да получи от баща си. По този начин символният еквивалент дете–фалос въвежда потомството като заместител на изгубения обект на желанието. Този случай е най-отворен за нашите интервенции, припомня д-р Лакан в своята бележка (7), тъй като детето не идва да насити вида липса, чрез която се определя желанието на родителя. Но качването на борда на технологиите на прокреацията разбулва със сигурност повече това, което природата свенливо покрива – „фалшивото доказателство за естествената връзка и за универсалността на желанието за дете“ (8). Лаканианската психоанализа разкрива, че именно тук желанието идва да облече едно специфично искане да се наслаждава [vouloir jouir] на детето. Дори ако старите дискурси продължават да поддържат в името на един бог-баща, че не бива да се посяга на репродукцията, на сексуалността и на семейството, тези опити така да се обуздае наслаждението няма да устоят на прекрояването на желанието, което действа в тези нови форми на небивали съюзи [alliances]. При все това, „ако психоанализата не може да бъде инструментът на един социален консерватизъм […], тя не може да се съгласи с всички отклонения на желанието“ (9). Психоаналитикът подкрепя необходимостта от едно въплътено желание, което се разкрива в особената грижа на родителстването [parentage/parenting] – по-подходящ за нашето време термин, отколкото този за майчинстване [maternage/mothering] – свързано с едно човешко образувание, което служи като спирачка на наслаждението (10). Днес това образувание много повече се въплъщава в идеята за семейство, отколкото в идеята за един бог-баща. Това е един семеен остатък, съкращаване на всички изобретени през вековете форми на семейства, който „подчертава неподлежащото на редуциране препредаване […], предполагайки връзката с едно желание, което не е анонимно“ (11). Почти преди един век Лакан показа, че това нуклеарно семейство не зависи от формите на роднинство, а на съюз [alliance]. Ще трябва да изследваме новите форми на съюз, за да открием невъзможното, което съставя симптоматичното ядро във всеки случай. Ще трябва също да изследваме как имената на бащата и на майката днес са в процес на преобразуване в света на договорите, в който границите са непознати (13). „Изправена пред тези много бързи промени в употребата на имената, психоанализата и нейният дискурс по отношение на майката и на бащата са призовани в различните си роли“ (14), отбелязва в отговор Ерик Лоран. Родството [parenté/parentage] по този начин се оказва хванато в един зашеметяващ релативизъм, защото е дефинирано като правна система, отделена от всякаква историческа традиция. Това растящо прибягване към признаване от страна на закона, там където липсва символното признаване, ни води към свят на стандарти, който е разединен от един посредник на въплътено желание. Следователно това, което ще излезе на преден план, е употребата на присъщите за всеки един имена на родство [parenté/parentage], които са му необходими да се изгради като сексуално същество. Неологизмът на родителството [parentalité/parenthood] свидетелства за това изменение: „единствено означаващо, което замества баща и майка, то принадлежи на ерата на разделените и разпръснати едни [uns/ones]“ (15).
Да имаш дете предлага на родителя „самия обект на неговото съществуване, който се появява в реалното” (16). Това изисква да се поддържа един постоянен разговор, за да се подсигури умножаването на посредниците, способни да въплътят едно желание, което удържа наслаждението.
Въпросителният знак в нашето заглавие отправя питане към искането [vouloir], което е заложена в прокреацията. Слагането на акцента върху желанието за семейство показва, че никой не може да направи дете сам на себе си, и че появата на едно дете непременно го вписва в употребата на lalangue, където то се случва. Именно тръгвайки от това потапяне в езика, говор-съществото [parlêtre] обратно ще отправи въпрос за мястото, в което се е случило да се разположи в родствените връзки [filiation].
Независимо дали произхожда от донорска яйцеклетка, замразяване на полови клетки, оплодени яйцеклетки или ембриони, евентуално преди една смяна на пола, от сурогатна бременност, донорство на матка, селекция на ембриони или обикновена сексуална връзка, живото същество, дошло в резултат на това, винаги ще носи отпечатъка на знака, видял го роден като говорещо тяло, като загадката на неговата появата на света, като тайнството на съюза между речта и тялото (17), като „пукнатината в реалното, която никое биотехнологично инженерство не би могло да запълни“ (18). Именно това тайнство Pipol 10 ще се постарае да изясни като започне от речта на анализанта, която сама ще позволи да се задейства едно aggiornamento [осъвременяване] на Семейните комплекси на XXI век!
Доминик Холвут
Превод от английски език: Цветелина Иванова
Редакция от френския и английския вариант на текста:
Биляна Мечкунова, Десислава Иванова, Теодора Павлова-Кюлар
(1) Lacan J., “Les Complexes familiaux, [The Family Complexes…]“, in Autres Ecrits, Paris, Seuil, 2001, p. 24, „Семейните комплекси“, изд. Сиела, София, 2008
(2) Miller J.-A., “A Real for the 21st Century, Presentation on the Theme of the IX Congress of the WAP“, in Scilicet: A Real for the 21st Century, Paris: New Lacanian School Publications, 2014, p. 25-36
(3) Ansermet F., Prédire l’enfant, Paris, PUF, 2019, p. 10
(4) Palomera V., “Comment le droit reconfigure les paternités“, in Mental, 18, 2006, p. 125
(5) Palomera V., ibid., p. 126
(6) Miller J.-A., “Audution de M. Jacques-Alain Miller au Sénat concernant l’ouverture du mariage aux couples de personnes du même sexe, [Audience of Jacques-Alain Miller before the Senate concerning the opening of marriage to couples of the same sex]”, preside by J.-P. Sueur, 12th of March 2013. Available at senat.fr.
(7) Lacan J., “Note on the Child” in The Lacanian Review: “Family Dramas, Family Traumas”, No 4, p. 13-14, „Бележка за детето“, в Журнал-а, списание на БОЛП, брой 1/2018, стр. 11-12
(8) Laurent D., “Le désir d’enfant à l’heure de la science : incidences cliniques [The Desire for a Child in the Age of Science: Clinical Incidences]”, Letterina, Bulletin de l’ACF Normandie, 63, June 2014, p. 28
(9) Laurent D., op. cit.
(10) Lacan J., “Addresses on Child Psychoses”, in Hurly Burly No 8, October 2012
(11) Lacan J., “Note on the Child”, op. cit.
(12) Laurent E., “Le Nom-de-Père entre réalisme et nominalisme [The Name of the Father between Realism and Nominalism]”, La Cause freudienne, 60, Paris, Navarin éditeur, 2005, p. 138
(13) Miller J.-A., Milner J.-C., Voulez-vous être évalué ? [Would You Like to be Evaluated?], Paris: Grasset, 2004
(14) Laurent E., op. cit., p. 132
(15) Brousse M.-H., “Un néologisme d’actualité : la parentalité [A Current Neologism : Parenthood]“, in La Cause freudienne, 60, Paris, Navarin éditeur, 2005, p. 123
(16) Lacan J., “Note on the Child”, op. cit.
(17) Miller J.-A., “The Unconscious and the Speaking Body”, in Scilicet, The Speaking Body: On the Unconscious in the 21st Century, Paris: New Lacanian School Publications, 2016, „Несъзнаваното и говорещото тяло“,
(18) Miller J.-A., “L’avenir de Mycoplasma laboratorium [The Coming of Mycoplasma Laboratorium], in Lettre Mensuelle, 04/2008, No 267, p. 11-15