Аргумент Институт за детето 2025 „Сънища и фантазми на детето“ – Даниел Роа

Сънища и фантазми на детето

Даниел Роа

Въведение към 8-мия ден на Психоаналитичния институт за Детето  на Фройдистко поле¹

Имам удоволствието да ви представя темата на следващия Ден на Психоаналитичния институт за Детето на Фройдистко поле. Както на всеки две години, тя е резултат от сътрудничество с Жак-Ален Милер и тази година измежду темите, които циркулираха, беше предпочетена “Сънища и фантазми на детето”.

Един диференциал

Защо е това предпочитание? В заглавието се разкрива един феноменологичен диференциал между съня и фантазма, които се появяват отново пред нас, за да ги изясним.

Всъщност, лесно се казва, че едно дете сънува; това понякога очарова неговите близки или ги безпокои, ако сънят приеме формата на кошмар. Самите деца говорят от много малки за своите сънища. Практиците, каквито сме ние, често питат децата за тяхното сънуване и за съдържанието на техните сънища.

За разлика от това, нито в ежедневния, нито в научния дискурс не се казва, че едно дете фантазмира. В езика, понятието фантазъм се е оказало всмукано от семантичното поле на сексуалните фантазми, каквито те са кондензирани днес в един еротично-порнографски каталог в интернет. Нека имаме предвид че това е указанието за  изместване и за кондензация на една стойност на наслаждението във въображаема представа.

Все пак една психоаналитичка е поставила много рано фантазма в центъра на психичния живот и на лечението на децата, Мелани Клайн, тази “гениална жена”², както я нарича Лакан, която е можела да се ориентира за стойността на наслаждението посредством някои въображаеми представи. В текст от 1936 г. озаглавен “Отбиване” тя пише: “аналитичната работа е показала, че бебетата още от няколко месечна възраст навлизат по определен начин във фантазматичната конструкция. Мисля, че това е най-примитивната психична дейност и че фантазмите съществуват в душевността на съвсем малкото дете малко след раждането”³. Този радикален характер на клайнианската позиция не плаши Лакан. Точно обратното, той посочва от нея един възможен път за разглеждане на фантазма като малка машина, в която се извършва свързването между граматиката на несъзнаваното и неговото нагонно измерение, както го показват многобройните му препратки към Мелани Клайн в Семинари IV, V и VI.

Пътищата на съня, които пораждат субекта в реалността и в желанието

По отношение на съня, той се появява, когато едно дете преминава с лекота от разказа за своя сън към разказ, който ни изглежда заимстван от чути истории, приказки, филми, дори видео игри, всякакви видове истории, които в такъв случай можем да разглеждаме като асоциативен материал, чиято разгърната форма често е определяна с неодобрителното понятие измислица.

Какви насоки ни дава това? Констатираме първо, че разказът за съня и неговите асоциации, които формират втори разказ, имат една и съща структура, структура на “фикция”. Да отбележим, че все пак не всички асоциации са от един и същ порядък: някои следват следата на означаващите, които са се отделили в разказа на съня, те ги подчертават и отварят пътя към тяхното собствено означаване в полето на субективността, т.е. на желанието; други пречупват ефекта на значението, като правят невъзможно намирането на пътя към едно желание, това е наречено измислица, дори митомания. Във втория случай ние вече не откриваме четими и дешифрируеми следи, а линии на изтичане, които показват нещо, което изглежда, че се изплъзва на работата на съня да “представи“ неща, които “трудно могат да бъдат представени”, но които също така могат и да покажат един първи начин да се очертае, да се “затегне” нерепрезентируемото – това, което Фройд е нарекъл пъпа на съня. Тук ви препращам към отговора на Лакан на Марсел Ритер⁴.

Следователно има два пътя за работата на съня, които се разкриват чрез означаващия материал: този на желанието, чрез който се конструира реалността и този, който дълбае дупката, през която цялата реалност изтича към нещо невъзможно за репрезентиране. Да отбележим, че самото дете заема тези две места: пожеланието [vœu] да представи в реалността желанието на своите създатели; страхът да се окаже, че представлява петно в структурата на техните идеали. Това са двете страни на една и съща монета, с която се плаща цената на тревогата.

Чрез неговите две страни пътят на означаващото, който ни отварят сънищата на детето, ни позволява да разберем тази фраза на Лакан, която Ж.-А. Милер е изтъкнал: “Ето в това е вървял Фройд. Той е смятал, че всичко е само сън, и че […] всички сме луди, тоест налудни”⁵. “Всичко е само сън”: чувам тук позитивното указание да разглеждаме думите на детето като притежаващи същата стойност както и означаващите на съня, стойността на зараждането на субекта едновременно в реалността и в желанието.

Пътят на обекта: фантазмът като закотвяне на говорещото тяло

В първите глави на семинар XIV “Логиката на фантазма”, наскоро публикуван от издателствата Seuil и Le Champ freudien éditeur, Лакан конструира по логичен път една повърхност прет-а-порте⁶ (prêt-à-porter) по отношение на фантазма. Повърхност, за която той казва, че има две имена: “желанието и реалността”⁷. Повърхност, за която той се изразява метафорично като “плат […] ушит по такъв начин, че не се забелязва, тъй като е без разрез и без шев от едната до другата страна на неговите лица”. Ето върху каква означаваща повърхност се придвижва детето, когато разказва своя сън и го “експликира”. Експликира е хубава дума, неологизъм предложен от Лакан в неговия “Женевски доклад върху симптома”, която кондензира обяснение и реплика, т.е. това, което отговаря на призива на означаващите, които са формирани в съня. Чрез тези експликирания [expliques] означаващото “създава, [това] което не е там в началото, [т.е.] самия субект⁸.

В това движение ние посрещаме от устата на детето едновременно следите, които ще създадат пътищата на неговото желание, т.е. означаващите, които създават пътищата на кръстовищата, които описват един пейзаж, които подчертават чертите на един персонаж, на едно поглъщащо животно, които ориентират погледа, който се изолира или гласа, който се чува – и същите означаващи, които ще очертаят реалността, в която неговото тяло се разполага. Следователно тази “човешка” реалност не е “нищо друго освен монтаж на символното и въображаемото”⁹, подобията, които определят границите на рамката, в която циркулира и се фиксира желанието. Така Лакан определя реалността като “прет-а-порте-фантазмът” (prêt-à-porter-le-fantasme). По такъв начин реалността се изгражда върху същите подобия както и желанието, но това е рамка, в която има цепнатини, остатъци, които формират “изработваемото ядро на наслаждението”¹⁰, което фантазмът посреща.

“Субект на наслаждението”

Тази работа на фантазма е онова, което посрещаме в игрите на детето, в неговите пантомими, в неговите рисунки, и ние ще се захванем да ги разглеждаме със същата граматична строгост като тази, за която свидетелстват Фройд, Лакан и Жак-Ален Милер в техните анализи на фантазма “Едно дете е бито”. Така ще видим още по-ясно как се появява замесеният обект [l’objet en cause], който то [celui-ci] е на път да загуби. Малкият Ханс още веднъж ще бъде наш гид: да припомним тук фантазма за двата жирафа, големият и малкият, този който е “намачкан”¹¹ от Ханс, и който той възсяда като провокира виковете на големия, както и да отбележим ресурса, който малкото момче намира в своето фамилно име Граф, за да създаде оста на този фантазъм.

В края на своя XIV-ти семинар Лакан определя фантазма по следния начин: “фантазмът има две характеристики – присъствието на един обект а и от друга страна – нищо друго освен това, което поражда субекта като $, тоест една фраза”¹². Едно дете прави така, че големият жираф да крещи, прави така, че баща му да крещи и се появява гласът, който детето призовава чрез своите пожелания, за да открие своето място в желанието, което го води към неговата майка, оттук нататък между-казано [inter-dit]¹³, откакто тревожният сън в началото на неговата фобия е направил от майката една мама, която си е заминала¹⁴, и занапред е вече недостъпна.

Така в нишката на означаващите вериги ще видим появата на този “невъзможен за елиминиране”¹⁵ обект а, който детето артикулира в своите сънища и в своите игри, при условие че направим място за него да е носител на тази “стойност на наслаждението [която] е в основата на икономиката на несъзнаваното”¹⁶.

Да се противопоставим на отстраняването на детето от света на подобията

Независимо дали става въпрос за лечения, които провеждаме или за институциите, в които посрещаме и придружаваме децата в името на тяхното възпитание или обгрижване, за тези от тях, които са най-силно в страданието, посочените насоки на Лакан са покана да се обучим за тази логика на фантазма. Това е нашият шанс и това е шансът, който можем да дадем на децата, с които се срещаме. Възможността да се изместим от дискурсите на доминацията, които се стремят да ги подчинят и възможността да открием едно място за обектите-джаджи, които нашата цивилизация им предлага в изобилие. Как? Ами като изследваме с всяко дете означаващите-господари, които го правят субект, като сънят остава тук “кралският път”¹⁷, за да предоставим място на “тази запазена част от тялото, в която наслаждението може да се подслони”¹⁸, която се нарича обекта а.

В действителност става въпрос да се изковат инструментите, за да се противопоставим на отстраняването на децата от света на подобията – каквито се артикулират между сънищата и фантазмите – отстраняване чрез нормите и оценяванията, чрез наложените идентичности, отстраняване чрез презрението към речта на детето, която се изтъкава между загадката и фиксацията на наслаждението.

На пазара на дискурсите на нашето време аналитичният дискурс внася новото, за което сме отговорни и за да му бъдем съответни, ни е нужно солидно обучение, лична анализа и взаимодействия с “някои други”, за да си дадем сметка, че едно дете, като всяко говорещо същество, е “субект на наслаждението”, както някъде казва Лакан, то е “субект на мисълта или субект на замайването” [sujet à la pensée, ou sujet au vertige]¹⁹.

Психоаналитичният институт за Детето продължава да се вписва в тази перспектива, която едновременно е клинична, епистемична и политическа.

Превод: Ангел Ангелов

1. Въведение към 8-ия ден на Психоаналитичния институт за Детето на Фройдистко поле, който ще се състои на 25 март 2025 година, произнесено на закриването на 7-ия ден на Психоаналитичния институт за Детето, 18 март 2023 г. Текстът е подготвен с Роман Обе и Ев Милер-Роз. ↩︎
2. Lacan J., „La psychanalyse et son enseignement“, Écrits, Paris, Seuil, 1966, p. 448. ↩︎
3. Klein M., „Sevrage“, in Thomas M.-C., Lacan, lecteur de Melanie Klein, Toulouse, Érès, 2012, p. 338. ↩︎
4. Lacan J., “L’ombilic du rêve est un trou”. Jacques Lacan répond à une question de Marcel Ritter », La Cause du désir, n^o 102, juin 2019, p. 35-43. ↩︎
5. Подчертаваме Lacan J., « Lacan pour Vincennes ! », Ornicar ?, no 17/18, printemps 1979, p. 278. Cf. Miller J.-A., « “Tout le monde est fou”. AMP 2024 », La Cause du désir, no 112, novembre 2022, p. 54-57. ↩︎
6. Cf. Lacan J., Le Séminaire, livre XIV, La Logique du fantasme, texte établi par J.-A. Miller, Paris, Seuil / Le Champ freudien, 2023, p. 16-20. ↩︎
7. Ibid., p. 17 ↩︎
8. Lacan J., Le Séminaire, livre XIV, La Logique du fantasme, op. cit., p. 23. ↩︎
9. Ibid., p. 20 ↩︎
10. Lacan J., La Troisième, in Lacan J., La Troisième & Miller J.-A., Théorie de lalangue, Paris, Navarin, 2021, p. 26. ↩︎
11. Фройд З., Малкият Ханс. Анализа на фобията на едно петгодишно момче, КХ, Стигмати, 2011, стр. 44 & sq. ↩︎
12. Lacan J., Le Séminaire, livre XIV, La Logique du fantasme, op. cit., p. 419. ↩︎
13. Inter-dit e е неологизъм, игра на думи, която трудно може да се преведе. От една страна може да се разбира като между-казано (inter-dit), а от друга напомня за думата „забранено“ (interdit). Вж. Лакан Ж., Субверсия на субекта в психоанализата, в Écrits избрано, София, ИК “Колибри”, 2023, стр. 453 – Бел. пр. ↩︎
14. Фройд. З., Малкият Ханс. Анализа на фобията…, op.cit., стр. 28 ↩︎
15. Lacan J., Le Séminaire, livre XIV, La Logique du fantasme, op. cit., p. 419. ↩︎
16. Ibid., p. 273 ↩︎
17. Тук използвам собствен превод от френски език. Цитатът е от текст на Фройд, който е преведен на български като „царски път“. във Фройд З., Психоанализа: теория и терапия (антология), ИК КХ София, 2003, стр. 33 – Бел. пр. ↩︎
18. Lacan J., Le Séminaire, livre XIV, La Logique du fantasme, op. cit., p. 421. ↩︎
19. Ibid., p. 397 ↩︎