Първи ориентиращ текст за темата „Сексуацията при децата” на Психоаналитичния институт за детето - Даниел Роа

Първи ориентиращ текст за темата „Сексуацията при децата” на Психоаналитичния институт за детето за подготовката на Шестия изследователски ден, 13 март 2021

 

Даниел Роа

 

Четири гледни точки за различието между половете

Всеки две години Инициативният комитет на Института за детето предлага на вниманието на Жак-Ален Милер предложения за тема за следващите си работни дни. За 2021 г. се достигна до единомислие за едно единствено предложение – “Различието между половете”. Ж.-А. Милер даде своето одобрение и възложи представянето на Мари-Елен Брус и на мен. Макар че текстът за ориентация, който ние очаквахме както обикновено, ще ни липсва, тук виждам поканата отправена към всеки от нас, както и към групите и мрежите на Фройдистко поле, да създадат едно знание, което да има тежест по отношение на бързите поврати в клиниката. Последните, особено осезателни в полето на детството, свидетелстват за континенталния дрейф на нашите убеждения – подобията, които ни поддържат и за нашите навици – наслажденията, които сме приели – дрейф, който създава линии на разлом и зони на разчупване. Различието между половете е името на една от тези специални зони.

 

Психоаналитикът - нито пазач на храма, нито морален освободител

Влизайки в света, който го предшества, всяко дете първо се сблъсква с този разлом; то ще носи оттук нататък неговия белег на произход, вписан в езика под различните имена “момче” и “момиче”, “мъж” и “жена”. Но тази зона sex and gender е станала несигурна и обект на залог между противоположни течения. Този залог е представен по най-специален начин днес в медиите и в клиниката чрез бедственото положение и дискурса на децата наречени “трансполови”. Те не се разпознават в пола, който им е отреден и утвърждават от много ранна възраст убеждението, че са родени в “лошо тяло” или в “грешно тяло”. Ние ще трябва да се научим от факта, че тези деца правят така, че да се чуе като първо искане една промяна на името с такова, което те самите са си избрали. Ние се питаме за тази настоятелна молба отправена към семейството, социалното тяло, след това юридическото, да им се осигури една полова идентичност, която е стабилна и нова, въвеждайки така един режим на дерогация на общото право, който отнася определянето на пола, както и на името и произхода, до едно изказване, до една декларация, от страна на този, който е отговорен за пристигането на едно ново говорещо същество в света.

Клинично потвърденият факт, че един субект може да не иска да премине през този общоприет път ни кара да го преосмислим и да изследваме половите идентификации. От една страна изглежда, че те се свеждат “естествено” до разликата между половете, а от друга, че я поддържат, противопоставят и вписват във вкаменелостта на един символичен порядък. Психоаналитиците редовно са призовавани по този въпрос или като пазители на едиповия храм, или като застъпници на най-освободения морален либерализъм.

Нашият път, в Института за детето и във Фройдистко поле, се състои в съпоставяне на нашата практика, нашата клиника, с пътеките проправени от Фройд и Лакан. Актуални ли са те все още? Дават ли те отговори, които имат стойност по отношение на пречките, затрудненията и емоциите, пред които са изправени децата, техните родители и възпитатели? Предлагаме четири гледни точки за “различието между половете”, извлечени от творчеството на Фройд и Лакан, които съотнасяме към прочита, който е направил Ж.-А. Милер, и по-точно в неговия текст “Шест парадигми на наслаждението”[1].

 

Ново и уникално: сексуалното създава различието!

Първата гледна точка е тази, която Фройд формулира в предговора на неговите “Три студии върху теорията на сексуалността”[i]през 1910 г. Тук той изразява своето пожелание “тази книга бързо да стане модерна до такава степен, че новостите, които тя е донесла в миналото да бъдат всеобщо приети”[2]. Но в следващите два предговора от 1915 г. и 1920 г. той констатира, че това пожелание не е било удовлетворено, и че посрещането на неговата теория за сексуалността се е разпространило между обвинения за пансексуализъм и явна съпротива към тази част от неговото откритие. Сексуалният фактор, какъвто той го въвежда в универсалния дискурс, е всъщност една новост, която не може да бъде “всеобщо приета”. Нов и уникален, такъв е самият характер на сексуалното както се представя в аналитичното лечение. Позицията, че субектът от детството е във връзка с този елемент на новост и с този елемент на уникалност, въвежда за него зародиша на неговото абсолютно различие. Това е ключово в едно лечение, но също така и на нивото на цивилизацията, тъй като означава, че съществува едно различие, което не произлиза от сегрегацията, за разлика от всички други различия, които социалното създава.

Това води до една особена трудност: няма код, който да дава възможност на субекта да дешифрира това, което му се случва, и което той не знае защо му се случва, нито какво означава. Обаче той има отговорността за това. И по отношение на този разлом ще бъдат създадени детските сексуални теории и ще бъдат изградени различните идентификации от детството. Така, в съгласие с Фройд, сексуалното създава различието и тази радикална позиция задава своя стил върху действието на психоаналитика: да запази тази уникалност, ограничаване на тази новост когато тя създава твърде много насилие.

 

Фалосът: един много специфичен орган

Втората гледна точка се разкрива през 1923 г. с текста, който носи заглавието “Инфантилната генитална организация”[3][ii]и продължава през 1925 г. с “Някои психични последствия за анатомичната разлика между половете”[4]. Новото действащо лице тук е един много специфичен орган, фалосът, който, според Фройд е в роля на “превъзходство” спрямо детския сексуален живот по отношение и на двата пола. Той е специфичен, тъй като неговата сила зависи единствено от възможността да бъде загубен. Точно това Фройд нарича “кастрация” и фалическата фаза е моментът, в който всяка или всеки са призовани да заемат позиция по отношение на стойността на употребата на този орган за тях. Един век на психология притъпи неговата острота. Това е една зона на турбуленции, в която влизат момчета и момичета:

- Момчетата с тревогата и под заплахата, заради факта, че са носители на това, което трябва да бъде загубено, за да се създаде различието. Каква стойност тогава да се даде на това, което те вярват, че притежават? Съществуващите нагонни удовлетворения не опровергават ли обещанията за бъдещето?

- По отношение на момичетата, как стойността, която те придават на собствената си “липса”, ще определи тяхната позиция? Приемане с нюанс на подчиненост, което се превръща в отхвърляне? Или като започнат да употребяват липсата, тръгвайки от чакането и стигайки до там да й придадат абсолютно предпочитание? Или до позиция на бунтуване, която го въвежда подобно на момчето в един свят на заплаха?

Не е случайност, че тази гледна точка завършва с текстовете на Фройд, които са посветени на женствеността[5], както и с многобройни текстове на негови ученички[6], тъй като тя прави така, че да се появи една убежна точка[iii]: липсата на това, което е нужно, за да се стандартизира разликата, поставя момичето в позиция, която е зависима от различието без да притежава средствата за да може да го ограничи в нейното собствено тяло. Лакан ще определи този момент като “спора за фалоса”[7]. Не е учудващо - един единствен фалос за двата пола - това е сигурна война! Ако вярваме на списанията и на gender studies тя ще продължи…, но трябва ли да им вярваме?

 

Пред изпитанието на желанието на Другия

Третата гледна точка е формулирана от Лакан между 1956 г. и 1959 г. в неговите семинари “Връзката с обекта”, “Образуванията на несъзнаваното” и “Желанието и неговата интерпретация”[8], както и в неговия текст от 1958 г. “Означаването на фалоса”, в който той предлага едно решение на нивото на спора за фалоса. Той прави от последния един трети термин, който ще стане централната точка, около която може да се случи едно диалектично разграничаване между мъж и жена. Но какъв тогава e този фалос, за който той може да каже, отговаряйки на Фройд, че клиничните факти “показват една връзка на субекта с фалоса, която се установява независимо от анатомичната разлика между половете”[9]? Този трети термин, това е фалосът като означаващо, означаващо за желанието на Другия. Според Лакан първоначалната структурна позиция на детето е, че то иска да е фалоса, за да задоволи желанието на майката, а не че то иска да го има или че то се съгласява да го, или да не го притежава. Това е, което той нарича “изпитанието на желанието на Другия”, за което той ще каже, че “клиниката ни показва, че тя не е определяща поради факта, че субектът разбира дали той самият има или няма реален фалос, а заради това, че той разбира, че майката не го притежава[10]. По този начин това “изпитание” се представя като начина за създаване на един несъществуващ обект, на присъствието на едно отсъствие. Срещата с “фалоса на майката” показва един основен момент от лечението на детето, където тази загадка Какво иска той от мен? се повтаря в преноса, и която ще стане двигателят на лечението. Тя посочва също така и момента, в който “субектът открива, че Другият не знае”[11].

Но ако този фалос вероятно обхваща всичко сексуално, което има в различието, и ако за да отговорим “на този фалос, че това, което детето има, няма по-голяма стойност отколкото това, което то няма”[12], тогава какво всъщност ни предлага той? Какво ни казва за сексуалния нагон, за неговите обекти и за събитията на тялото, които оставят следа за неговото влияние, за всички неща, които убягват на Другия, и които са в основата на самотата и различието?

 

Как става вписването в дискурса на пола?

Четвъртата гледна точка се оформя в учението на Лакан през годините 1970-1972, семинари XVIII и XIX [13], в които той преформулира координатите на вписване на всяко говорещо същество в това, което той нарича “дискурс на пола”. Всички предишни гледни точки присъстват в нея и въпреки това тя по нищо не прилича на тях. Какво се е променило?

 

Класифициране[iv]и разграничение[v]

Лакан тръгва от една констатация: “никой изобщо не чака фалическата фаза за да разграничи едно малко момиче от едно малко момче, много преди това те вече изобщо не си приличат. Да се удиви човек на това.”[14]. Има една важна разлика, но тя не е “полова”, тъй като ако го имаше различието между половете, то в действителност би установило една връзка между двата пола, една връзка на различие. Това така наречено “различие” съответства на реалния факт, че “в зряла възраст, съдбата на говорещите същества е да се класифицират като мъже и жени”[15]. Това е едно класифициране, което не е анатомично, а е чисто подобие: “това, което определя мъжа е неговата връзка с жената и обратно”[16]. Така наречените “мъж” или “жена” съществуват единствено като означаващи. Това са подобия в най-висока степен. И те подхождат към тях в това им качество както използват толкова добре местата за дуел.

Основавайки се върху това “класифициране” на мъж и жена, момчетата и момичетата се разграничават, и по-точно “те биват разграничени” в речта от момента на тяхната поява в света. Това прави така че “това различие, която се налага по рождение, в действителност е много естествено”[17], ще каже Лакан. Това, което по този начин е регистрирано като различие всъщност е едно разграничаване, като една благородническа титла или едно непоносимо призоваване: има “момичета, които са разграничени” и “момчета са разграничени” като такива. Откъде тогава идва това основано на чисто подобие разграничение, което придобива за субекта реална стойност на сексуално наслаждение?

 

Зависимостта[vi]от подобията

Ж.-А. Милер е оценил в своя текст “В посока на юношеството”[vii]израза на Лакан “вмешателство на възрастния в детето” за да посочи, “че има едно предусещане на позицията на възрастния в детето”[18]. Ние го прилагаме тук към това различие момче/момиче, което се извършва въз основа на класифицирането на по-горния етаж мъж/жена.

Един първи аспект на това вмешателство е, че половите идентификации са винаги зависими от подобия: каквото и да се търси като съдържание на една полова идентичност, мъжка или женска, неизбежно ще се разгърне в измерението на парада или на маскарада. Тук е така нареченото днес измерение на “рода”.

Другото измерение, което е по-фундаментално, се основава на факта, че от страната на възрастния, наслаждението, наречено сексуално, се оказва “зависимо от едно подобие”. Така в една “реална ситуация”, което означава всеки път, когато субектът е призован като мъж или като жена, тези подобия имат една реална сила, която действа като препятствие между двете.

Има една силна теза на Лакан: в срещата на две тела, които имат пол, “фалосът е реалното на сексуалното наслаждение, доколкото то е отделено като такова”[19]. Фалосът тук е “препятствието” по отношение на връзката между половете и следователно пред “половата биполярност”[20]. Той не е името на сексуалното наслаждение във връзката на единия пол с другия, което е обещанието на порнографията, която е поела щафетата на фантазма, а по-скоро указателят на сексуалното наслаждение, доколкото то се намесва между единия пол и другия. Фалосът загубва тук своя статут на означаващо на сексуалното присъствие, но печели своята функция на означаемо на наслаждението: според Лакан това е ефектът на изненадата в аналитичното лечение.

Вмешателството на възрастния в детето, тук това е фактът, че детето ще бъде водено до това да бъде разграничено и да се разграничи като момче или момиче в зависимост от това подобие, създадено в зряла възраст, според една друга логика и една друга икономика на наслаждението, за разлика от тази, която преобладава в детството. Как може то да си даде сметка за нея докато от него все още не се иска да плати “цената, която ще бъде поискана впоследствие от малката разлика”[21]? Тук се установява една зависимост на подобие между поколенията, зависимост, която показва и едновременно прикрива реалното на действащото наслаждение, и която дава  консистентността си на семейната структура под нейните толкова многообразни разновидности. Така семейството се появява едновременно като мястото, в което се предава провала на сексуалното и като това, където то го маскира, в случая без посредничеството на Едип-а, но не и без кастрация, в случая кастрация на наслаждение.

Начинът, по който посрещаме и работа ни в близост до съвременните семейства ще намерят и изяснят какво се изработва на това място. Тук се показва постоянството на измерението на “частна религия”, което може да придаде една консистентност на всяко едно от тях: едновременно показване на наслаждението и ритуалите, които го принасят в жертва за целите на постоянството на неговото съществуване. Но това също така е и възможността, която е предложена на мъже и на жени от съвремието да не се заличават или да се крият зад фигурите на бащинство, майчинство, или родителство. Единствено това може да открие нови начини човек да е баща или да е майка без предварителен стандарт, което не може да не тревожи тези жени и мъже, които се заемат с това.

 

Кризата на фалоса

Момчета и момичета, които са разграничени въз основата на един избор на наслаждение, който определя позициите мъж или жена, който е представен като едно означаващо класифициране: това е, което Лакан нарича “общата грешка”[22]. Тази грешка показва във всеки момент на субективност една ситуация на “криза”, което означава на избор. Тук Лакан връща отново Фройдовите координати на фалическата фаза за да покаже нейната логика. “Истината, пред която нито едно от тези млади говорещи същества не се е изправило е, че в нея има това, което те нямат - фалоса. Двойно навлизане в липсата, тъй като в нея има това, което те нямат и тъй като тази истина е липсвала до този момент.”[23]Новото, което има тук, е да се поставим в измерението на събитието, в полето на истината: ”в една нова истина, не можем да се задоволим да й намерим място, тъй като това, за което става въпрос, е да заемем нашето място в нея. Тя изисква да се разбъркваме.”[24]

Според тази гледна точка, гореспоменатата криза не е хронологична, а логическа, в смисъл, че тя винаги е актуална. Към нея не се привиква, няма възраст за това. Това двойно нахлуване на липсата се задейства всеки път когато субектът се налага да заеме позиция в една “реална ситуация”, в която неговото желание и неговото наслаждение са засегнати, в която той е изправен пред загадката на желанието на Другия или пред настойчивостта на неговото искане, пред неговата любов или пред неговата омраза, или пред присъствието на неговото наслаждение, което тази реална ситуация засяга пряко или непряко, чрез идентификация с един трети.

Така кризата на фалическата фаза може да се смята като криза на самия фалос, който в момента, в който той преминава в подобие става инструмент на функцията кастрация за говорещото същество, възрастен или дете, всеки път когато то приема предизвикателството на своята полова идентификация.

 

Идентификации и симптоми

Една полова идентификация, дали “момиче” или “момче”, “мъж” или “жена” не е ли винаги една идентификация на криза? Три причини за това:

- тя е нестабилна, тъй като тя проектира говорещото тяло във вселената на подобията, което не се случва без загуба, загуба без обезпечение, която се нарича “кастрация”;

- тя е винаги актуална в смисъл, че тя действа в един избор тук и сега;

- тя е винаги симптоматична, доколкото призованите подобия не успяват да впишат въпросното наслаждение, сексуалното наслаждение, което винаги е в излишък, в икономиката на наслаждението на собственото тяло; тя подчертава несъответствието между подобията и наслаждението.

Не e ли психоаналитикът или практикът призован именно в един такъв момент на криза по отношение на едно от тези смущения в детството, които се разпространяват днес под наименования, които са прикрития на експерти? Не трябва ли да направим така, че да се чуе какво е значението на потискането, на симптома или на тревогата за детето? Тези различни смущения не са ли в действителност отговори и защити срещу този момент на криза, в който се вижда отслабената фалическа идентификация, която е поддържала дотогава това дете? Трябва ли да смятаме, че тази фалическа идентификация – винаги на разположение в периода на детството и привилегирована днес в лоното на семейството и в общия дискурс – позволява действително на едно дете да държи на разстояние залозите на половата идентификация? Не трябва ли да разглеждаме кризата на фалоса по-скоро като ключовия момент, в който се симптоматизира живота на детето, в който то започва да научава синтоматичния режим на своето вписване в половия дискурс? “Половата идентификация не се състои в това човек да вярва дали е мъж или жена, а да си дава сметка, момчето - че има жени, момичето - че има мъже”.[25]Очевидно има много начини човек да си дава сметка за това, но те по никакъв начин не са стандартизирани.

Ето в действителност новата сделка, в която са обвързани днешните момчета и момичета, които занапред ще са по-пряко конфронтирани с неразбориите на кастрацията, каквито са въплътени при мъжете и жените, които са около тях и ги посрещат. Този разлом намира име в езика, на който се говори на детето, както и в този, в който се говори за него - името на “разликата между половете” - с риска от всички неразбирателства и от всички грешки. Ние не ги заклеймяваме заради това, че са фикции, а напротив, приемаме като такива фикциите на детето, което ни говори, фикции, които носят белега на абсолютното различие, което те съдържат, винаги сексуално.

В своя текст “Детето и знанието”, Ж.-А. Милер ни е дал вектора, който насочва нашето действие: “Институтът за детето следва да възстанови мястото на знанието на детето, за това, което децата знаят.”[26]Следователно следващите две години, ние ще се учим от това, което децата, момичета и момчета, знаят за разликата между половете, за това, което те искат или не искат да знаят за нея, за това, което те могат и не могат да знаят.

 

(Текстът е редактиран от Ерве Дамас заедно с Фредерик Буве, прегледан е от автора)

Превод на български език: Ангел Ангелов

 

[i]Б.пр. Използван е българският превод във: Фройд, З., “Психология на сексуалността”, издателство Хр.Ботев, София, 1991

[ii] Б.пр. Използван е българският превод във: Фройд, З., “Психология на сексуалността”, издателство Хр.Ботев, София, 1991

[iii]Б.пр. Убежна точка: въображаема точка, в която от перспективата на наблюдателя двумерните проекции на множество успоредни линии от тримерното пространство привидно се пресичат, (Речник БулНет 3.0, БАН, Секция по компютърна лингвистика, http://dcl.bas.bg/bulnet/ )

[iv] Б.пр. От френски «répartition». В текста е преведено “класифициране”, но може да се разбира също и като “разпределение”.

[v] Б.пр. От френски «distinction». В текста е преведено “разграничение”, но може да се разбира също и като “разпознаване”, “различаване” и др.

[vi]Б.пр. Тук и на почти всички останали места в тази част на френски език е използвана думата “solidarité” - буквално солидарност. На български език е избрано значението на зависимост, но може да се разбира и като “солидарност” с/към/между в зависимост от контекста.

[vii]Б.пр. Използван е българският превод от страницата на БОЛП, http://sbpl.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=28:v-posoka-na-yunoshestvoto-zhak-alen-miler&catid=35:2016-03-10-10-51-24&lang=bg&Itemid=164

 

[1] Miller J.-A., «Les six paradigmes de la jouissance», La Cause freudienne n° 43, octobre 1999, p. 7-29.

[2][2] Freud S., Trois essais sur la théorie sexuelle, Paris, Gallimard, 1987, p. 27.

[3] Freud S., «L’organisation génitale infantile» 1923, La vie sexuelle, Paris, puf, 1969, p. 113-122.

[4] Freud S., «Quelques conséquences psychiques de la différence anatomique entre les sexes», La vie sexuelle, Paris, puf,1969.

[5] Freud S., «La féminité» [1931] & «Sur la féminité» [1932], Nouvelles conférences d’introduction à la psychanalyse, Paris, Gallimard, 1987.

[6] Cf. Hamon M.-C., Pourquoi les femmes aiment-elles les hommes?, Paris, Seuil, 1992 & Féminité Mascarade, études psychanalytiques réunies par M.-C. Hamon, Paris, Seuil, 1994.

[7] Lacan J., «La signification du phallus», Écrits, Paris, Seuil, 1966, p. 686. À ce propos, lire les deux articles de référence de Pierre Naveau : «La querelle du phallus», La Cause freudienne n° 24, janvier 1993, p. 12-16, et «La comédie du phallus», La Cause du désir n° 95, avril 2017, p. 25-32.

[8] Lacan J., Le Séminaire, livre iv, La relation d’objet, Paris, Seuil, 1994 ; Le Séminaire, livre v, Les formations de l’inconscient, Paris, Seuil, 1998 ; Le Séminaire, livre vi, Le désir et son interprétation, Paris, La Martinière / Le Champ freudien, 2013.

[9] Lacan J., «La signification du phallus», op. cit., p. 686.

[10] Ibid., p. 693.

[11] Cf. Miller J.-A., «Interpréter l’enfant», Paris, Navarin, Collection de la petite Girafe n° 3, 2015, p. 24.

[12] Lacan J., «La signification du phallus», op. cit., p. 693.

[13] Lacan J., Le Séminaire, livre xviii, D’un discours qui ne serait pas du semblant, Paris,Seuil, 2006 & Le Séminaire, livre xix, … Ou pire, Paris, Seuil, 2011.

[14] Lacan J., Le Séminaire, livre xviii, op. cit., p. 31.

[15]Ibid., p. 31.

[16]Ibid., p. 31-32.

[17] Lacan J., Le Séminaire, livre xix, op. cit., p. 15.

[18] Miller J.-A., «En direction de l’adolescence», Après l’enfance, Paris, Navarin, Collection de la petite Girafe n° 4, 2017, p. 19.

[19] Lacan J., Le Séminaire, livre xviii, op. cit., p. 34.

[20] Ibid., p. 67.

[21] Lacan J., Le Séminaire, livre xix, op. cit., p. 16.

[22] Ibid., p. 17.

[23] Lacan J., Le Séminaire, livre xviii, op. cit., p. 34.

[24] Lacan J., «L’instance de la lettre dans l’inconscient ou la raison depuis Freud», Écrits, Paris, Seuil, 1966, p. 521

[25] Lacan J., Le Séminaire, livre xviii, op. cit., p. 34.

[26] Miller J.-A., «Le savoir de l’enfant», Peurs d’enfants, Paris, Navarin, Collection de la petite Girafe n° 1, 2011, p. 18.

Сексуацията на децата

Сексуацията на децата

Аргумент за Шестия работен ден на Института на Детето, Париж 2021

Как се появява полът за децата?

Дали това е една мистерия на природата? Да бъдеш момиче или да бъдеш момче не изглежда да идва от самосебе си в епохата на смущение в половата идентичност. Една съвременна тенденция поставя под въпрос разликата между половете като социално остаряла идеология. “Момиче или момче” изглежда да е алтернативата, която би трябвало да избегнем, защото тя би вписала субекта в една предначертана съдба, без място за изненада.

По този начин манга-героят действа чрез непрекъсната транформация, минавайки от единия в другия полюс на половия спектър, за да въплъти идеалната нова фигура, за която детето се хваща, за да илюстрира тази неопределеност, пред която съществото му е изправено. Подяволите розовото и синьото, да живеят цветовете на дъгата! Дали тази флуидност в половата идентичност е една нова норма, която се опитва да се наложи в името на свободата за всеки да избере своя собствен пол?

Ако общоприетата идеология на един едипов стандарт - идентификация с родителя от същия пол – вече не е работеща спрямо безизходицата на сексуалното, как да се ориентираме в тази нова бъркотия извън-пола? Унисекс модата и отричането на предопределения пол достатъчни ли са, за да дадат повече гъвкавост на децата в избора им на позиция спрямо пола?

Детският фройдистки опит

Фройд е показал, че детският опит е основан върху две оси: от една страна, частичните нагони и, от друга страна, въображаемото сравняване на телата. Възприятието на гениталните органи на другия води до решителни последствия. Откритието на майчината кастрация е травматично, защото ако майката минава под знака на кастрацията (châtrée), момчето започва да вярва в кастрацията. От своя страна, момичето се възприема като ощетено в тялото си и това го кара да маскира, отрича или компенсира това лишение. За Фройд препратката към тялото е всеобща, защото фалосът е едно означаващо, локализирано в половото тяло. Тази среща представлява за всеки, момиче или момче, момент на криза.

Фройдисткият модел е все така актуален, защото става въпрос за това детето да заеме позиция: то трябва да изобрети своето решение със средствата, с които разполага. Какво се случва, когато то израства в семейство с един родител или в семейство на хомосексуална двойка? Дали днес малкият Ханс на Фройд би намерил различно решение от своята фобия от конете, за да се справи с наслаждението от първите си ерекции, за които той нито знае какво да прави, нито какво да мисли? Детските симптоми еволюират ли според съвременните дискурси?

Анатомията не е съдба

Лакан е взел предвид последните фройдистки разработки относно женската сексуалност: кастрацията не трябва да бъде разбирана като необходимия път за една жена. Сексуацията не зависи от биологичното реално, гениталната органична двойнственост не определя субективното приемане на пола. Утвърждавайки, че всеки субект трябва да се справи със съществуването на мъжката и женската логика, както и с тялото, което има, Лакан е освободил психоанализата от ограничението, според което анатомията е съдба.

Аналитичната клиника разкрива от своя страна, че детските идентификации не съвпадат непременно с означенията, които идват от Другия. Случва се едно момче да се чувства женствено, по-близко до сестра си, отколкото до братси или баща си. И едно момиче да търси да стане момче, отхвърляйки някои признаци, свързани с женското.

Тези детски идентификации предопределят ли бъдещото развитие по отношение на пола? В кой момент и по какъв начин децата правят своя избор на позиция спрямо пола и на своя начин на наслаждение? Съвременните симптоми, които водят децата на анализа, свързани ли са с проблематичния избор на полова идентичност?

Разграничаване или сексуация?

Лакан подчертава, че възрастният е този, който прави разграничението между малката госпожица и малкия господин спрямо критерии, зависещи от езика. Ала тези, които разграничават, са направили самите те един избор на наслаждение; те въплъщават една предшестваща позиция спрямо сексуацията.

Съвременният новоговор се застъпва за използването на неутрални форми, за да се избегне всякаква дискриминация между женско и мъжко. Този проект, който се състои в това да се десексуализира езика чрез изтриването на граматичните родове, или използването на така наречения език епицен (с обща форма и за двата рода), не помага на децатада се освободят от предразсъдъците и идеалите, които тегнат над тях. В семейната институция, както и във всички други пространства на детството, възрастните трябва да се откажат от това, за да позволят на децата да се сблъскат, всяко по свой начин, с въпроса за несъзнавания избор по отношение на пола. Практиката в специализираните институции, както в здравните, така и в социалните, е напредна линия по отношение на този въпрос; поуката, която можем да извлечем от това е от решаващо значение.

Между говорене и тишина

Специфичното за женската сексуация е, че тя не е цялата подвластна на кастрацията: едно разделение се извършва между фалическото наслаждение и наслаждението на Другия, наречено още от Лакан допълнително наслаждение. Това наслаждение се основава на наслаждението от говоренето, тъй като любовната връзка се поддържа от един голям Друг, който говори.

По този начин бърборенето на децата, от които често се иска да мълчат, за да се учат, намира своя източник в позицията спрямо пола, която се състои в наслаждение от говоренето. И обратно, какво можем да кажем за мълчаливите деца: дали те не са в хватка с една друга модалност на наслаждението, която прескача говоренето и е причинена винаги от един и същи обект на нагона? Половата асиметричност по отношение на наслаждението се разкрива понякога преждевременно, би било добре да сме внимателни за това. Пукнатината в сексуалното е в основата на нашата клиника .

Този работен ден ще бъде несравним източник на епистемологични и клинични уроци за тези, които анализират, възпитават и се грижат за децата, събирайки думите им в епохата на поставянето под въпрос на Едипа и на извеждането на преден план на кастрацията, която се извършва от действието на езика върху тялото.

Лора Соколовски и Ерве Дамас

Говорещи-тела [Corparlants] - Филип Кусти

Говорещи-тела [Corparlants]

Филип Кусти

 

Мълвата за края на изолацията отвори един друг времеви момент, тоза на утрешния ден, отнесен към този от вчера и от днес, тъй като не може да се знае.

Това е също и моментът на всички рискове. Чуваме как учените се опитват да наложат своите норми на обществото, докато хората правят петиции - кои за училището, което

Lire la suite : Говорещи-тела [Corparlants] - Филип Кусти

Черната дупка на на половото различие - Мари-Елен Брус

Втори ориентиращ текст по темата „Сексуацията при децата” на Психоаналитичния институт за детето за подготовката на Шестия изследователски ден, 13 март 2021

 

ЧЕРНАТА ДУПКА НА ПОЛОВОТО РАЗЛИЧИЕ

Мари-Елен Брус

 

                Даниел Роа достигна изключително майсторство в разглеждането на тази тема - „различието между половете“, напредвайки последователно от Фройд до Лакан. Той обрисува картината, така както тя се появява днес в Лаканианската ориентация, разгърната от Жак-Ален Милер с помощта на един компас, наслаждението, което е неясно понятие. Той прави това чрез въвеждането в своя подход на важната промяна, случваща се в дискурса на господаря и неговата обратна страна, аналитичния дискурс. Той ни показва как Лакан, бидейки толкова сензитивен към промените на модерността, съумява да предвиди движенията в дискурса на господаря дори преди да са се появили, демонстрирайки по този начин предсказващата сила на психоанализата, когато клиниката се свързва с логиката и топологията. Поради това се чувствам свободна да започна въвеждането на някои допълнителни линии на изследване през следващите две години.

Различието: силата на бинарността

Полово или не, голямо или малко, различието е един от фундаментите на лингвистичния ред. То действа, тъй като е преди всичко операция, която разделя и свързва. То организира двойки, които позволяват, независимо дали метонимично или метафорично, да се въведе порядък от означаващи, думи, понятия, образи, звуци. Когато започнете да четете Жак-Ален Милер, ще започнете да разбирате силата на това различие и именно поради това, силата на бинарността да въведе ред в символното. Това е начинът, по който социалната връзка оперира и всички човешки дела се свеждат до него.

Дискурсът всъщност разширява действието на различието до социалния ред, най-напред до семейството, но най-вече до всички институционални структури: живеенето/смъртта, богатството/бедността, измъчвания/измъчващия, добрите момчета/лошите момчета, и накрая, но не на последно място, мъже/жени.

                Но различието е също и метод за задоволяване , което произвежда наслаждение, както като го затвърждава, защото всяко parlêtre/говорещо същество се наслаждава на своето различие, така и като го заличава. Във втория случай това е наслаждението на еднаквостта /memeté/, това на „ние“ срещу „тях“, братството/сродството, което Лакан ни показва, че е в корените на расизма. Еднаквостта /memeté/ е също така основа на мачизма. От реда на различието се приплъзваме към реда на сегрегацията. Няма сегрегация, която да не закача себе си към различие, отнесено към начини на наслаждение. Различието, което основава символния ред и захранва въображаемото задоволяване, има ефекти на реално.

                Различието между половете, обичайно бинарно, преживява безпрецедентен катаклизъм. Определени тенденции във възгледите се опитват да го извадят от бинарността на S1 – S2 в опита си да го плурализират – LGBT – или напълно да го изтрият: отказ от пола или изискване за безполовост/неутралност. Една от тенденциите на времето е да привилегирова включващото или – или а, или б, или и двете – пред изключващото или – а или б, но не и двете. Но бинарните сили, отнасящи се до тези еманципирани движения са също употребени и предизвикват като реакция едно консервативно движение, което се утвърждава срещу световния политически живот: Болсонаро, Тръмп и възхода на религиите и сектите. Видяхме във Франция това движение да се проявява срещу така наречения „брак за всички“, връщайки се към традиционните за патриархата представи за разликата между половете.

                Цялото учение на Лакан се занимава с въпроса за различието между половете при говорещото същество, не като изхожда от природата/биологията, а от езика и субекта. Тази радикална промяна на гледната точка отграничава фалоса от пениса, а от тук и означаващото от органа, и намира своята кулминация в Семинар 20, Encore. Движейки се от субекта към говорещото тяло, различието престава да бъде организирано от бинарния ред и дава път на не-бинарното противопоставяне между Цяло(Tout), включващо всички говорещи същества от който и да е пол и не–цяло (pas-tout), което всъщност не позволява на бинарното различие повече да ги държи в едно.

                Но не толкова бързо! Нека да започнем от клиниката на детето, което все още много често се ражда в традиционната семейна структура. Даниел Роа завършва своя текст с коментара, направен от Жак-Ален Милер по време на речта му на първия Работен ден на Института за Детето: „На Института за детето се пада да възобнови мястото на детското знание, това което детето знае.“ Аз се ориентирам спрямо тази препоръка, която тук дава на родителството /genitif/ своето революционно значение в същинския смисъл и следователно дава на Института за Детето неговата сила. Не това, което ние – „пси“-тата, възрастните – знаем за детето, а това което научаваме от техните усти. Това е психоаналитичната революция, задвижена от Фройд и работата му с хистеричния субект. Лакан прилага тази формула за изтръгване на знанието чрез аналитичната клиника по време на целия си път.

 

Промени в родовите структури – или Втората Смърт на Лай

Анализант по време на сесия казва това, което му се е случило. Една съботна сутрин той бил с жена си в леглото, в уединението на тяхната стая, разговаряйки неангажиращо, когато техният най-малък син влиза, застава до леглото и казва: „Ти! Ти ще бъдеш изненадан!“ Момчето отива в собствената си стая,след което се връща със своя пластмасов меч и без да казва и дума намушква с все сила завивката, точно там където под нея са гениталиите на баща му. Модерна версия на Едип, основа на Фройдовата психична структура и на психоанализата. Голяма изненада за Лай – дори и той да е на анализа!

                Нека прибавим още един елемент: в ранните 1980 аналитик, работещ с учители в ясли и детски градини забелязва, че когато те му носели рисунки на малките си ученици, думите „мъж“ и „жена“ не били използвани от децата за обозначаване на разликите между половете – днес бихме казали джендър/родови различия – защото езикът, ако обърнем специално внимание, така както се изисква в психоанализата, е несъзнавано знание. Разликата, която се открива е била между „баща“ и „майка“: имало е бащи и майки, не мъже и жени.

                Тези две клинични винетки ме отведоха до заключението, че дискурсът на Господаря се е променил. От една страна, джендър/рода има предимство пред пола, от друга страна Лакан многократно отбелязва, че бащата и патриархалността преживяват сигурен упадък в днешните общества, неизменно и глобално организиран от капиталистическата икономика, подчинявайки името на обекта. На юридическо ниво например, законът е заместил „баща“ и „майка“ с „родител“, и идеята за „родителство“ е променила разпределението на авторитета в семейството. Без да забравяме „правата на детето“.

 

                „Родителството“, така както брак „за всички“, показва промените в структурите на родството, а от там и на семейните връзки. Придвижихме се към универсалност, която може да бъде изразена чрез формулата „за всеки родител“, независимо от какъвто и пол или род е. Какво ново знание се появява в детето, което е изправено пред тези промени?

 

В ерата на железния социален ред, къде се разполага разликата между половете?

                В „Телевизия“ през 1973 Лакан твърди, че „семейният ред не е нищо друго, освен предаването на факта, че Бащата не е родителят, и че Майката се свежда до тази, която заразява жената за малкото на човека[1].“ Това ли е случаят все още? Дали децата през 2021г. все още припокриват мъжа с Бащата и жената с Майката? Както предвижда Лакан в Семинар 21, „Les non dupe serrent, използвайки „Боромеевия възел като алгоритъм“, „стриктният социален ред“ е заместител на патриархалния семеен ред. Довиждане на майката и бащата, здравей на родителството: кастрацията е изместена. Фалическата функция е парадоксално подчинена от страната на идентификациите, било то на органа – въображаема идентификация, било на рода/социалния пол“genre”/– нова версия на назоваване, която е станала само-назоваване. Единственото нещо, останало стабилно, е различието само по себе си като функция, породена от езика, а от тук и от реалното на избора, което е минималното определение на кастрацията.

                За детето това се свежда до това то да не е вече ефектът, а основата на семейството, да избере своето място на различие, което е станало многообразно. Кое да избере? Как детето ще направи това? Аз мъж ли съм? Или жена? Един би-или една? Един или една транс-? Хетеро мъж или хетеро жена, хомо-? …и т.н.

                Две бележки. Първата е свързана с езика, защото накрая остава само това, защото само той не е подчинен на избор: приетата днес формулировка вече не е транссексуален, а трансджендър/трансродов. Това показва, че представката „транс-“ засяга съществото на речта, а не липсата на съществуване, което е последствие от отпечатъка на езика върху тялото, когато то говори. Втората бележка: тезата на Лакан, че малцинствата са отговорни за измененията в начините на наслаждение за говорещите същества, е потвърдена. Терминът „хетеросексуалност“ се появява в езика след термина „хомосексуалност“, и „цис-джендър“/cisgender след „трансджендър“. Детето като „полиморфен перверзник“ е следователно изцяло посочено като изобретател.

 

Бъркотията на фалоса и уникалнитезадоволявания

                От тук нататък не е лесно да се използва терминът „фалическа функция“. След Фройд разликата между половете, повече или по-малко сполучливо, е била обвързвана с термина фалос, доколкото той не е сведен просто до анатомията на мъжкия, или така да се каже, до пениса. В този случай, то е базирано на форклузиятана анатомията на женската. Ърнест Джоунс и други спорят около тези допускания. Пиер Навὸ посвещава важно изследване на този период от аналитичната теория.

                Курсът на Жак-Ален Милер от 2008 – 2009 година, озаглавен „Фините неща в психоанализата“ категорично слага нещата по местата. Той конкретизира израза на Лакан от Ecrits: „Разнообразието на кастрационния комплекс“, термин който той предпочита в този период от учението си пред класическия термин Едипов комплекс. Фалосът е „мета-означаващо“, отнасящо бъркотията към „жизнения поток“, към „въображаемото означаващо“, „символичното означаващо“, означено, значение, жертва, символ, знак, орган и т.н. Както отбелязва Милер, Лакан създава „либидиналния свят и го завърта около означаващото: фалос. Той говореше за всички. И как! Всичко говори, че това означаващо е въображаемо.“ Фалосът говори на всички и кара да потръпват психоаналитиците. От гледна точка на клиничната работа в най-добрия случай се използва недоразумението, като учредител на речта, а в най-лошия случай се забулва незнанието. Ето защо Милер свежда разнообразието на мета-означаващото до една стойност: стойността „минус“, която ограничава наслаждението и така прави желанието възможно. Очевидно това е причината, поради която Лакан се спира на „кастрационен комплекс“, вместо на „Едипов комплекс“.

                Така наречените комплекси и фалосът с разнообразната му дефиниция са били и са моментите на ограничения и предубеждение в заемането на реакционни позиции от фройдистката, пост-фройдистката и дори лаканианската психоанализа. Лакан винаги се е предпазвал от подобни подхлъзвания в дискурса на Господаря, за разлика от някои от неговите ученици, като Франсоаз Долто. Така той винаги е разграничавал субекта от индивида и от аз-а. Той дехуманизира бащата, свеждайки го до името – Името-на-Бащата – свеждайки го до метафорична функция, и дехуманизира майката, свеждайки я до желанието. Той никога не пропуска да припомни, че тази операция, която докосва основата на символното в психоанализата, е била една от причините за неговото отстраняване от аналитичния свят по онова време, и причината, поради която той никога не се завърна към семинара, озаглавен „Имената-на-Бащата“, прекъснат от „Обществото за взаимна помощ срещу аналитичния дискурс“.

                Ако ние сведем фалоса до знак минус, така както прави Милер, до тази обща стойност, която позволява на говорещото тяло да навлезе в общуването и обмен, как ще подходим към разликата между половете, освен ако не през уникалността на начините на наслаждение? Във времето, в което статутът на детето в семейството се е променил, когато детето се е превърнало от продукт в основа, как то подхожда към липсата, към този „минус“, неизбежното последствие от езика върху тялото и връзката с дискурса? Как детето говори за избора на неговия или нейния уникален начин на наслаждение?

               

Мутиращ или хибриден? Детските сексуални теории

                Две други клинични винетки показват силата на знанието, изобретено от децата. Малко момиченце след две годишната си възраст впечатлява семейството си с това, че за да заяви своята женственост, изисква да облича много рокли една върху друга, в логиката на превръщането си във фетиш и получила за шестия си рожден ден малък бележник с надпис – дневник на Принцесата – капиталистическото завземане на приказките. Година, две след това този обект /дневникът на Принцесата/, изоставен, попаднал в ръцете на любопитните възрастни. Няколко рисунки и написано следното изречение на страница след страница: „Принцът е кретен“ Проклятие! Не съм знаела, но трябваше да знам. Очевидно е! Той служи единствено, за да събуди Спящата красавица. Това е и реминисценцията на филма Кил Бил на Тарантино, в който името на героинята е изписано разбъркано на саундтрака: докато тя е в дълбока кома, след като е улучена в главата от куршум, изстрелян от мъжа, в когото е влюбена, нейните „услуги“ са остойностени от грижещия се за нея персонал. Един ден спящата красавица внезапно се събужда и се трансформира в тази капиталистическа версия на Принца кретен – както разбрах по-късно. Тези приказки и всъщност митове, към какви структури препращат те?

                В Семинар 19 Лакан започва да развива формулите на сексуацията и в Глава 7, която Жак-Ален Милер озаглавява „Изчезналият партньор“ той заявява, говорейки за своите разговори, или по скоро за отказа му от разговори със Симон дьо Бовоар за заглавието, което тя е избрала – Вторият Пол – че „Няма втори пол“. Той дефинира сексуалността като функция: „Функцията, наричана сексуалност се определя от това, че половете са два,  доколкото знаем изобщо нещо за нея, а ние знаем нещо съвсем малко и то само от опита ни“… . От момента, в който езикът започне да функционира, вече няма втори пол. Или, да го кажем по друг начин, по отношение на това, което наричаме хетеросексуалност, думата хетеро, която на гръцки е използвана, за да се каже друг , е в позиция – поради връзката с това, че говорещото същество е наричано полово - да изпразни себе си от своето същество. Тази празнота, която тя предлага на речта е именно това, което аз наричам мястото на Другия, именно мястото, в което ефектите на изказаното са вписани.Така че, два или не два? Законът на различието, законът на артикулациятаS1 – S2, валиден ли е той?

                Същото това малко момиченце, говорейки с брат си един ден му изтърсва: „Знаеш ли, че няма само момчета и момичета.“ Братът е изненадан. „Има също и „момичетамомчета“ и „момчетамомичета“. Аз, аз съм момичемомче.“ Братът отговорил сухо, че изобщо не може да става въпрос той да бъде класифициран като „момчемомиче“. Разговорът приключил. Няма никаква връзка между половете, дори някой да мултиплицира случаите и да се опита да разшири категориите. Защо? Аз имам идея. Изглежда, че не е в повторението на формулата „Жената не съществува“ мястото където трябва да търсим, защото е ясно, че „Мъжът не съществува“. Никой не избягва факта, че в момента в който започнем да говорим за разликата между половете, ние сме отведени в дискурса да говорим с универсални термини: „мъжете“, „жените“, „другите“. Накратко, ние не излизаме от универсалното, характеризирано от лъжовната истина и от смисъла, уви най-често общо, което означава доминиращо. В и чрез езика сексуалността преминава през пътеките на речта и всеки говорещ намира себе си на масата на сексуацията, което се появява в Семинар 20, Encore, с неговите две формули на сексуация от страната на мъжа: съществува х така, както не phi от х  и за всички х, phi от х.

                За да характеризираме ефектите от разликата между половете върху речта и езика, може да използваме модела на черната дупка, дефиниран от астрофизиците в контекста на теорията на относителността. Всичко, което влиза във вътрешността на черната дупка – цялата информация, всяка материя – е асимилирано от черната дупка, която се характеризира само чрез три елемента: тегло, скорост на въртене, и нейния електрически заряд. Всички обекти, които попадат в нея, стават недостижими. В момента, в който някой попадне в полето на половите различия, всичко което дефинира изключителността на начините на наслаждение и субективните позиции, става недостижимо. Бинарността мъжко/женско неутрализира всички останали различия и прави говорещите тела недостижими по отношение на предвидимостта и не-универсалността на тяхната организация. Така наречената женска страна, осветена от Лакан, е опит да се направи достъпно това, което е недостъпно от страната на мъжа, регулирано от режима на едното на изключението и всичкото на универсалното. От женската страна разликата между половете става тотално „несиметрична“. Женското е мислимо, самоако изключим всяка идея за допълване, включване или дори противоречие.

                Несъмнено разликата между половете може да бъде формулирана само в полето на идентификацията и фантазма. Да бъдеш определен полово е възможно единствено от гледна точка на логиката на цялото и на фалическото изключение. „Мъж, мъжки, възмъжал… е изобретение на дискурса.“ Нека добавим, Жената е също една, като функция на Phy, разбирано като измерване на стойност. По-нататък ние можем да обобщим формулата Жената не съществува за Мъжа. Полът е ефект на казването. Какви думи използват днес децата, за да изкажат своята принадлежност? Имат ли нови сексуални теории?

 

Различието е (не)полово: различия, свързани със случайността

                Разликата между половете от страна на наслаждението е свързана с обектите наслаждение в повече, или обекта малко а. Това го видоизменя до функция на доминиране на този или онзи обект, доминантност чиито произход се дължи на случайни следи в историята на субекта, който именно бидейки господстващ и фиксиран, предизвиква повторение и по този начин необходимост.

                Тези обекти имат един общ елемент, който след Фройд психоаналитиците проследяват. Те се отнасят до отворите на тялото, към преминаването, схващано в началото като преминаване отвътрешната страна на тялото навън. Обектите позволяват на въображението да стане отново повърхност с ръб /граница/.

                Последствието е, че отнесено към отверстията на едно тяло, сексуалността е по същество автоеротична, дори тези обекти да са разположени в Другия. Можем да разчетем съвременния възход на социалната връзка на дискурса, където наслаждението на едно тяло е предоставено на по-стриктните изисквания на друго тяло, докато в същото време традиционната забрана на мастурбацията е изчезнала. „Да“ на фантазма, който е двигател на автоеротизма, и „не“ на самото действие.Променя ли разпространението на порното и империята на образа в социалните мрежи достъпа на децата до сексуалността – и ако да, то по какъв начин? Днес децата полиморфно перверзни ли са или по-скоро пуритани?

 

А Любовта?

                През 1978, Семинар 26 „Топология и време“, Лакан говори за възможността за трети пол на базата на неговия избор на „генерализирания Боромеев възел“. „Няма сексуално/полово отношение, това е, което твърдя, защото има Въображаемо, Символично и Реално, това е, което не се осмелих да кажа. Кое е това, което подпира сексуалното отношение“, продължава той. Това, че хората правят любов. Има обяснение за това: възможността за трети пол. Енигматично, правейки го трудно за себе си, той се връща към това, за да каже, че „този трети пол не оцелява в присъствието на другите два“, които изискват насилване и доминиране. Ето защо той се опира само на любовта.

                Прави ли си шега любовта с разликата между половете? Дали може, като в омразата, така и в любовта, сексуалното различие да спре да се пише, да се разгради до абсолютно различие, ще спре ли в любовта половото различие да бъде бинарно и класифициращо, следователно сегрегативно? Какво могат да ни научат децата за любовта като достъп към третия пол?

 


[1] Мисля, че тук „малкото на човека“ това е детето /бел. Ред./

Да си припомним психоанализата - Гил Кароз

Да си припомним психоанализата

Гил Кароз

 

Ако съществуваха само несъзнаваното и симптомът; ако нямаше говорещо-същество [parlêtre] и синтом; ако метафората на симптома не беше само „формалната обвивка на събитието на тялото“[1]; тогава да - бихме могли да си представим аналитичните сесии през Skype, Zoom, Whatsapp.

Lire la suite : Да си припомним психоанализата - Гил Кароз

template-joomspirit