Жак Лакан - Женевски доклад върху симптома

Жак Лакан - Женевски доклад върху симптома

 

Докладът под заглавието „Симптомът” е изнесен на 4 октомври 1975 година в центъра „Реймонд Сосюр” в Женева в рамките на един работен уикенд, организиран от Швейцарското общество по психоанализа; представен е от г-н Оливие Флурноа. Той е отпечатан в № 5 за 1985 година на „Бележниците на психоанализата”.

 

            Няма да започна преди да благодаря на Оливие Флурноа, за това, че ме покани тук, което ми дава привилегията да ви говоря.

            Стори ми се, че за времето, откакто практикувам, ви дължа поне едно обяснение за това, че отначало практикувах, а после в един момент започнах да обучавам.

            Наистина нямах никаква нужда, никаква потребност да обучавам. Направих го в момента, в който се основа Парижкия психоаналитичен институт. Основаване, което мина под знака на обсебването му от някой, който нямаше право и основание да изпълнява тази роля. Направих го единствено защото в този момент, момент на криза, на установяване на някакъв вид диктатура, една част от тези хора - от психоаналитиците, които излизаха от войната, което им бе отнело 8 години, защото основаването се случи през 1953 година - една част ме помолиха да взема думата. Тогава в болница „Св. Анна” имаше един професор по психиатрия, който  впоследствие стана академик и който ме покани за това. Той самият беше минал през психоанализата, но в действителност неговият труд „Младостта на Андре Жид(написан от Жан Деле – бел. на преводача) не свидетелства за това и самият той не беше ентусиазиран да играе роля в психоанализата. Също така той като че ли беше твърде доволен да ме види да си тръгвам след 10 години, макар че по-скоро аз бях този, който си взе довиждане с него.

Прочети още: Жак Лакан - Женевски доклад върху симптома

Ерик Лоран - Институция на фантазма, фантазми на институцията

Ерик Лоран

Институция на фантазма, фантазми на институцията

 

Не е възможно в школа, която се опира на учението на Лакан, да не се държи на текста „Семейните комплекси” (Les complexes familiaux) за едно въвеждане в семейната институция. Този текст дава новости за психоаналитиците, които често имат склонност да мислят за семейството, свеждайки го до бащата и до майката. В „Семейните комплекси” Лакан ни запознава с една крайно неразгадаема черта на това, което се нарича семейство, особено едно съвременно семейство. Далеч от това да е едно опровержение, едно свеждане до биологичното семейство – баща, майка, дете – както често се случва, напротив, съвременното семейство в основата си е комплекс.

Тялото на хистеричката – Женското тяло: Флоренсия Фариас

Тялото на хистеричката – Женското тяло

Флоренсия Фариас

„Загадката на говорещото тяло”: това е заглавието на следващата ни Клинична среща. Това са означаващи, които веднага ни препращат към загадката на хистерията, както и на женското наслаждение – тялото е въвлечено и в двете.

Така, кое тяло? Кое е тялото, от което се интересува психоанализата? Още от началото Фройд подчерта, че несъзнаваното има ефекти върху тялото. Така че, когато говорим за тялото, ние не се отнасяме към организма, с който сме надарени: трябва да различаваме тялото от биологичния организъм и от субекта.

Знаем, че един от ефектите на езика е разделянето на тялото от субекта. Този ефект на разрязване или отделяне между субекта и тялото е единствено възможен посредством изобретяването на езика: тялото трябва да бъде конструирано; човек не се ражда с тяло.

Това означава, че тялото е конструирано вторично; това е един ефект на словото.

Нека имаме предвид, че Лакан показа, посредством стадия на огледалото, че субектът се нуждае от един друг, за да разпознае себе си като едно цяло и единно тяло. Само чрез идентификацията с образа на другия детето може да изгради образа на собственото си тяло.

Прочети още: Тялото на хистеричката – Женското тяло: Флоренсия Фариас

СЪВРЕМЕННОТО СЕМЕЙСТВО - ГИЛ КАРОЗ

Въведение: упадъкът на бащата

Фройд имаше предчувствие за факта, че традиционното семейство в нашата култура е на път да изчезне. Ето защо той създаде това, което Лакан нарече „един идеологически Едип”. От една определена гледна точка е възможно Едиповият комплекс да се разглежда като един не-религиозен заместител на бащата като централна фигура в традиционното семейство по начина, по който той е възприеман в повечето религии. Така, парадоксално, митът за убийството на бащата, предложен от Фройд, е бил един опит да се спаси бащата, защото както знаем, това убийство прави бащата още по-присъстващ във формата на Свръхаз-а. Обаче, бащата не оцеля. 

„СИГУРНОСТТА НА ХИСТЕРИЯТА” - ЕРИК ЛОРАН

„Сигурността на хистерията”

(Един безспорен случай на хистерия)

Ерик Лоран

Ще въведа първия от тези въпроси чрез това, което научих от един субект, разтревожен пациент, М. А. Б. В. И. О., както казват американците: Млад, Атрактивен, Богат, Вербален, Интелигентен и Общителен. Тя е доста млада, всъщност е на четири години. Дойде да ме види, защото преминаваше през един етап на безпокойство, оформен около страх от падане и серия от кошмари, чието съдържание не можеше в действителност да обясни. Тя има по-малка сестра на 2 години, която е проблемът, според майката. За този проблем има две обяснения/тълкувания: за майката причината за това притеснение е свързана с един спонтанен аборт/мъртво раждане, случил се между ражданията на двете деца; това мъртво дете периодично ще смущава съня на субекта, когото ще нарека Елен. Самата Елен ми каза, че се страхува, но от падане от малка пейка. Тя ме информира, че е наречена - и тя е много горда от това – на баба си, изтъкната фигура в семейството ѝ, която наскоро е починала. Когато я попитах как е починала баба ѝ, тя уточни, че е паднала от една стълбичка. И ми обясни тази трудна дума, в случай, че не я знам: стълбичка е една малка пейка. На това място приключи първата ни среща. Бих искал да направя две непосредствени забележки: първата е, че така нареченият семеен дискурс е възприеман погрешно поради вярата, че става въпрос за факти, всъщност става въпрос за тълкувания. А субектът може да интерпретира различно. И това е случаят тук.

Прочети още: „СИГУРНОСТТА НА ХИСТЕРИЯТА” - ЕРИК ЛОРАН

template-joomspirit