XXIII семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата лаканианска школа (NLS) НАЙ-ПОСЛЕДНОТО УЧЕНИЕ НА ЛАКАН – ПРИКЛЮЧВАНЕ ИЛИ РЕВОЛЮЦИЯ

XXIII семинар на

Българско общество за лаканианска психоанализа

и Новата лаканианска школа (NLS)

 

 

НАЙ-ПОСЛЕДНОТО УЧЕНИЕ НА ЛАКАН – ПРИКЛЮЧВАНЕ ИЛИ РЕВОЛЮЦИЯ

Д-р Евгений Генчев

 

Петък, 28 септември 2018 - Френски институт България, София, пл. Славейков №3, 9.00 – 15.00

АРГУМЕНТ

Така нареченото от Жак-Ален Милер „Най-последно учение на Лакан“ или “Най-последният Лакан – НПЛ” (Le tout dernier Lacan – TDL), на което той посвещава курса си през 2006-2007 година, включва времето на последните два негови семинара: 24-ти “L’insu que sait de l’une-bévue s’aile à mourre” (1976-1977) и 25-ти „Моментът да приключиш“ (1997-1998). Веднага след семинар 23 „Синтомът“, той написва и публикува един кратък предговор към английското издание на Семинар 11, който бележи началото на това най-последно негово учение. Тази последна публикация на Лакан (включена в книгата „Други ръкописи“) Милер нарича l'esp d'un laps по израза, с който Лакан започва предговора: „Когато l'esp d'un laps [пространството на един лапсус] няма никакъв достъп до смисъл (или интерпретация), само тогава сме сигурни, че сме в несъзнаваното“.

Прочети още: XXIII семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата...

XXII семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата лаканианска школа (NLS). Какво трябва да разбираме под див пренос: в психоанализата и в политиката?

                                               

XXII семинар на

Българско общество за лаканианска психоанализа

и Новата лаканианска школа (NLS)

Преносът във всички негови състояния: див, политически, психоаналитичен

«Какво трябва да разбираме под див пренос: в психоанализата и в политиката? »

Петък, 25 май 2018 г. 

Регионална библиотека "Любен Каравелов", ул. Дондуков Корсаков 1, Русе

С участието на: Режиналд БЛАНШЕ

Психоаналитик, член на Новата лаканианска школа и на Световната асоциация по психоанализа, преподавател в Клиничния колеж в Атина

 

Аргумент

Психоанализата установява, че преносът е разширение на самата социална връзка. За Фройд социалната връзка е по дефиниция от либидинален порядък. Субектът следователно е ангажиран в нея според постоянната организация на либидиналните си инвестиции. Преносът, който е синоним на социална връзка, би бил в такъв случай единствено повторение. За Лакан връзката със самата реч е тази, която води до ефекта на пренос. Той не е само повторение на миналото. Той е една връзка, която се обвързва с настоящето. Тя се основава на отношението на желание към желание. Това отношение задейства, и това е неговата особеност, фикцията за „предполагаемо знаещия субект“.

Какво следователно би могло да бъде това, което теорията и практиката на психоанализата са формулирали като „див пренос“? Как да го разбираме? Става ли въпрос за състояние, за форма, за съставна част на преноса или за отклонение от подхода към него? Бихме ли могли също така да изведем на преден план една специфичност на този ефект на пренос, когато той се разгръща респективно в полето на психоанализата и в полето на политиката? Именно това ще разгледаме.

Прочети още: XXII семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата...

template-joomspirit