XXIV семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата лаканианска школа (NLS) - URGENCE¡ URGENT! СПЕШНОСТ!

XXIV-ти семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата лаканианска школа (NLS)

URGENCE¡ URGENT!

СПЕШНОСТ!

Петък, 1 февруари 2018 г., Френски институт България - София, пл. Славейков №3

С участието на:

Власис Сколидис

Психиатър и психоаналитик, член на Новата Лаканианска Школа, на Гръцкото Общество за Лаканианска Психоанализа  и на Световната Асоциация по Психоанализа. Преподавател в Център за психоаналитични изследвания в Атина

Р.С.В.[1] на спешността

 „Спешността“ не е понятие в психоанализата. Става въпрос да изследваме неговата терминологична употреба в най-последното учение на Лакан така, както то е изведено на преден план от Жак Ален Милер[2]. Предлагам да покажем това чрез класическото разграничаване между Реално, Символно и Въображаемо. 

Нека формулираме първоначално, че в полето на психоанализата всяка терапевтична спешност, насочена към Другия, е една въображаема спешност. Обратно на медицинската позиция, психоаналитичният подход се състои в това субектът да приеме причинността на своя симптом. Става дума оплакването да премине през диалектиката на означаващото, и дори терапевтичната спешност да се трансформира в субективна спешност. Това е работата на преноса, т.е на предполагаемо знаещия субект. Наличието на предполагаемо знаещия субект приема формата на спешност, която да постави значението в полза на дешифрирането.  Лечението по този начин би придобило формата на символна спешност.

Ала психоаналитичното действие, отвъд смисъла и значението, визира jouis-sens[3], съдържащо се в симптома. Следователно субективната спешност има шанс да стане реална, да се докосне до реалното на нагона на говорещото-същество тогава, когато сме отвъд тълкуването.  На това ниво става въпрос за оголване на едно „то е спешно“, специфично и случайно, което би било от порядъка на белега, оставен от означаващото за всеки един при винаги травматичната негова инкорпорация.

Власис Сколидис

Прочети още: XXIV семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата...

XXIII семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата лаканианска школа (NLS) НАЙ-ПОСЛЕДНОТО УЧЕНИЕ НА ЛАКАН – ПРИКЛЮЧВАНЕ ИЛИ РЕВОЛЮЦИЯ

XXIII семинар на

Българско общество за лаканианска психоанализа

и Новата лаканианска школа (NLS)

 

 

НАЙ-ПОСЛЕДНОТО УЧЕНИЕ НА ЛАКАН – ПРИКЛЮЧВАНЕ ИЛИ РЕВОЛЮЦИЯ

Д-р Евгений Генчев

 

Петък, 28 септември 2018 - Френски институт България, София, пл. Славейков №3, 9.00 – 15.00

АРГУМЕНТ

Така нареченото от Жак-Ален Милер „Най-последно учение на Лакан“ или “Най-последният Лакан – НПЛ” (Le tout dernier Lacan – TDL), на което той посвещава курса си през 2006-2007 година, включва времето на последните два негови семинара: 24-ти “L’insu que sait de l’une-bévue s’aile à mourre” (1976-1977) и 25-ти „Моментът да приключиш“ (1997-1998). Веднага след семинар 23 „Синтомът“, той написва и публикува един кратък предговор към английското издание на Семинар 11, който бележи началото на това най-последно негово учение. Тази последна публикация на Лакан (включена в книгата „Други ръкописи“) Милер нарича l'esp d'un laps по израза, с който Лакан започва предговора: „Когато l'esp d'un laps [пространството на един лапсус] няма никакъв достъп до смисъл (или интерпретация), само тогава сме сигурни, че сме в несъзнаваното“.

Прочети още: XXIII семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата...

template-joomspirit