Обобщаващи бележки за IX Конгрес на AMP

image003

Обобщаващи бележки за IX Конгрес на AMP (Световна асоциация по психоанализа - САП), от Margarita Álvarez

ПОНЕДЕЛНИК 14 АПРИЛ

Откриване

Leonardo Gorostiza (досегашен председател на AMP): предлага да говорим за „защити“, в множествено число, вместо за „защита“ срещу реалното: първоначалната защита е субектът като защита срещу реалното. Симптомът е една защита, с която субекта изобретява един отговор при срещата си с реалното без закон на трав-матизма (trou-matisme), (trou – дупка).

Judith Miller: да бъдеш отговорен е да осъзнаваш, че не си незаменим. Да подготвиш смяната си. Да си намериш аналитик.

Guy Briole: реалното на Лакан не притежава смисъл. Не се ориентира освен от този императив. Да се демонтира защитата иде да рече, че някакво друго „завързване“ ще заеме празното място. Нещо ново, случайно (contingent), непредвидимо.

 

Първи акценти

Miquel Bassols (новоизбран председател, от испанската ELP): Да продължиш да спиш беше, за Фройд, главното желание в съня. Лакан направи от това желание основната позиция на субекта пред реалното.

В настоящата епоха, желанието на аналитика е желание да се събуди субекта от сънищата на научния разум, заел се да редуцира реалното до символичното с неговия количествен подход. Колкото повече се игнорира наличието на реално в символичното, толкова повече субектът онемява пред това реално.

Колкото повече се опитваме да хванем юздите на реалното (референция към статията на Лакан „La troisième“) толкова повече то се разюздва. Психоанализата предлага различна алтернатива.

Clotilde Leguil (от ECF): „Жената“ представлява едно препятствие пред философския дискурс, който не държи сметка за нея както и за реалното.

Gerardo Arenas (от EOL): Има различно реално.

Съществува реалното на изходната точка на една анализа и реалното на крайната точка на тази анализа. Първото е, което ни разклаща, белязано от страданието а другото има общо с изобретяването и удовлетворението.

В края на анализата не възстановяваме несъзнаваната травма а се оказваме с още нещо до нея.

Marco Focchi (SLP): за психотерапиите решението е вписано в самото начало. Това е едно решение, което цели да анулира объркването, различието. Ние превръщаме особеното на субекта в негова силна страна. Не е въпрос да се хомогенизира субекта а да намери ново подреждане.

Jorge Chamorro (от EOL): Недвусмисленото на двусмисленото означаващо се нарича буква (в учението на Лакан).

Mónica Torres (от EOL): Как влияе безредието на реалното върху формулите на сексуация? Можем ли все още да си служим с тях?

Никое наслаждение не може да бъде регулирано от закона.

В статията на Лакан „Възпоменание за Маргарит Дюрас“ реалното и фикцията все още се пресичаха. Но след „Джойс симптома“ реално и фикция се взаимоизключват. Има едно ново взаимоотношение между езика и тялото, което не може да се нарече фикция.

ВТОРНИК 15 АПРИЛ

Anna Aromí (ELP): Накрая си даваш сметка, че не става въпрос за страха от смъртта а за страха от живота.

Pierre-Gilles Guéguen (от ECF), председателстващ кръглата маса (по отношение на това да се намери название на наслаждението в края на анализата): позовавайки се на коментар от предния ден на Bernard-Henry Lévi, че не трябва да се опитваме да квалифицираме реалното, добави, че не трябва да приписваме знание на реалното. Става въпрос да добием дистанция от фантазма и да можем да се оправяме със симптоматичните остатъци, които съставляват реалното на всеки един.

За всеки един винаги става въпрос за същото реално. Най-голяма вреда нанася не самото реално а въображаемото, което се опитва да се доближи до реалното и което винаги ни кара да страдаме.

Paola Francesconi (от SLP): обичайната игра с липсата в клиниката на 20 век се изразяваше в това натрапливия да се прави на мъртъв и хистеричката да разкрива липсата в Другия, но през 21 век играта с желанието на Другия е много по загрубяла. Безредието на символичното оголва реалното без закон на Другия, който не съществува. Играта не може да бъде изчислена, залага се на непредвидимото. Съществуване на Един без Друг, Един движен от нагона а не от двусмислиците на означаващото.

Anaëlle Lebovits-Quenehen (от ECF): Случайност (Contingencе), която не се определя от друго освен от своята непредвидимост. Да бъдеш зависим от истината, която ти казват пациентите те прави глух за несъответствието между звук и смисъл. Висенте Паломера направи едно важно уточнение в този смисъл, че в нашата практика не винаги е добре да се играе с двусмислицата между звук и смисъл, понякога е опасно.

Vicente Palomera (от ELP): в семинар 20 (Encore) Лакан се отнася към опита от края на анализата като към завоюване на едно знание, което е там от самото начало без ние да знаем това. Субекта може да научи как се е произвело но всъщност става въпрос за едно откровение, което е друго измерение на знанието. Анализата се прицелва в трансформацията, чрез която невъзможното се превръща в събитие и спира да не се вписва. Същностно за събитието е, че се излиза от невъзможността, от това което не може да се случи. Случайното прави дупка в желанието. Субектът на желанието преследва обекта, живее в бъдещето (от миналото). Желанието е защита от настоящето.

Интерпретацията не може да бъде направена, в който и да е момент и контекст. Можем да се чувстваме в настоящето единствено във времето на акта, време в което казаното се превръща във вписано, с което се обхваща обекта. Прекъсването ни препраща към непредвидимото и позволява да се каже нещо. Интерпретацията трябва да позволи не само да се каже нещо но и да се прочете.

СРЯДА 16 АПРИЛ, КЛИНИЧЕН РАБОТЕН ДЕН

Vera Gorali (от EOL): В семинара RSI Лакан поставя въпросът, че аналитика е поне 2 неща, този който практикува и този който размишлява върху практиката. Конструирането на случай или неговото представяне засяга и двата аспекта.

Има различни нарини на интервенция на аналитика но винаги има последствия. Фройд казваше, че най-лошото, което може да се случи е да не се случи нищо. Лакан обаче не е съгласен: „ако аналитика действа като такъв винаги се случва нещо“.

Интервенцията на аналитика може да е насочена към това да прпятства формите на наслаждение на анализанта като му обърне внимание върху последствията на това, което казва или прави. Също така може да интерпретира като разпадне смисълакато произведе ефект на смисъл на реално където се произвежда нещо от порядъка на смисъл и нещо от ефекта на дупка.

ЧЕТВЪРТЪК 17 АПРИЛ

Желанието на аналитика. Реалното на психоаналитичното действие

Graciela Brodsky (от EOL):Желанието на аналитика като нечисто желание. Какво представлява тази „нечистота“? означава ли това, че контрапреноса е неотстраним? Може би пресметливото придържане към психоаналитичната неутралност не винаги е толкова пресметлива.

Веднъж прекосен фантазма, нагонът се освобождава от фиксираните си употреби и се „завързва“ по друг начин.

Най-добрия компас, с който разполага аналитика за да не се изгуби в насоката на лечението е неговия синтом с начина, по който го е изследвал в своята анализа. Желанието на аналитика е едно от възможните следствия на това изследване. Аналитика не анализира без своя анализиран синтом защото иначе последния би заел мястото на желанието на аналитика.

Santiago Castellanos (от ELP): Трябва да се излекуваш за да се оставиш да бъдеш мамен от лъжливата истина. Трябва да надхитриш себе си за да напишеш един сценарий, който не може да бъде написан. Това е един парадокс на функцията на Аналитика на школата (АЕ). Аналитикът е докоснат от лудостта: трябва да рискува, така че лъжливата истина да покаже своята луда страна. Това, което трябва да направи не е написано никъде.

Éric Laurent (от ECF): Желанието на аналитика въвежда едно докосване до лудостта. Това трябва да бъде разгледано в съответствие с въпроса за свободата. Свобода и лудост са една лаканианска двойка, която варира от произведението му „Върху психичната причинност“ до последното му учение. В него свободата се разглежда като възможността за „завързване“ докато лудостта като възможност за „развързване“. Следователно всички сме докоснати от лудостта.

Graciela Brodsky (от EOL): Няма начин да се измерва желанието на аналитика освен като се свърже собственото му действие със собствения му симптом.

Фройд е имал интуицията да нарече супервизията анализа. Супервизионна анализа. Има две анализи: личната и тази на супервизията свързвайки последната с аналитика а не с диагностиката, което поставя акцента върху психоаналитичното действие. Колкото повече за ориентир ни служи синтома толкова повече е необходима такава супервизия.

Препятствия на реалното в направлението на лечението: супервизия

Félix Rueda (от ELP): в „Реч в EFP“ Лакан говори за супервизията като за корекция на желанието на аналитика.

Philippe La Sagna (от ECF): Анализата произвежда желанието на аналитика, но това желание трябва да зрее, да бъде коригирано. Желанието на аналитика е нещо, което напредва, движи се, не е нещо фиксирано, умъртвено.

Romildo Do Rego Barros (от EBP): Триножника, върху който е разположен психоаналитика е съставен от личната анализ; супервизията и епистемологичното образоване. Този триножник функционира единствено в условията на пренос.

В изложението си пред PIPOL 5 Ж.А.М. говори за супервизията и обърна внимание, че става въпрос чрез супервизията да се произведе желанието на психоаналитика. Супервизията служи да отмие „шлаката“, която задръства лечението. В своето представяне на темата на 9я Конгрес на Световната асоциация по психоанализа Ж.А.М. подчерта, че желанието на аналитика е желанието да се редуцира другия до неговото реално и да го освободи от смисъла.

Има промяна по отношение на гаранциите за знанието. Става въпрос да се съчетаят две измерения, които по принцип изглеждат разделени: гаранция и изобретение. Това изисква нововъведения в ролята на АМЕ (Аналитик член на школата – титла натоварваща го с преподавателски и супервизорски функции). Ако в анализата се получава една редукция в смисъла, то и в супервизията трябва да има съответна редукция. Трябва да мислим за една супервизия, която не се основава на жаждата за знание, а която акцентира върху желанието на аналитика. Корегирането на желанието на аналитика като условие за упражняване на аналитичния акт. Изобретението се разполага в един порядък, който няма общо с натрупаното знание а по-скоро със случайността. Това променя вътрешните взаимоотношения между елементите на триножника.

Супервизията не принадлежи единствено на времето на формиране на аналитика. Добре е да бъде използвана винаги когато работим като аналитици.

Antoni Di Ciaccia (от SLP): Супервизията и желанието към Школата Едно (става въпрос, че различните лаканиански школи са всъщност същото учение). В супервизията аналитика настройва стила си. Трябва да може да заема мястото на обекта причина за желанието на анализанта си, но и да подържа своята липса като желаещ обект по отношение на един трети, който е представен от Школата Едно.

Представяне на Х конгрес на САП от Жак-Ален Милер

От повече от 30 години в края на всеки конгрес Ж.А.М. казва, че се изправя пред стената на това да обяви темата за следващия. Всеки път трябва да се пробие стената за да се доближим до реалното, по което се ориентираме в психоаналитичния опит. Заели сме се да следваме неотбелязани пътища, да поемем по тези пътища, които стават все по тъмни с напредването на учението на Лакан. Тези пътища ни учат какво е психоанализата, понякога по-различно нещо от колкото сме мислили.

Психоанализата се променя, това е факт. Променя се видимо в нашите кабинети. Затова последните два конгреса носеха в заглавието си 21 век. Има нещо ново и ние трябва да актуализраме себе си.

Фройд сътвори психоанализата във викторианската епоха, което ще рече в епохата на потискането (изтласкването) на сексуалното. В 21 век имаме порнографията, постоянното подбуждане, принуждаване да задоволяваме перверзните си апетити. Това „даване“ и „вземане“ на телата е нещо ново. Слабият пол по отношение на порнографията е мъжкият. Съпругите или любимите приемат различно това явление: някои го смятат за предателство а други за отклонение без особени последствия. Тази практика на съвременната порнография трябва да бъде отбелязана защото съществува и настъпва в последните 15на години. Това е различно от ефекта на християнството върху изкуството в епохата на барока където телата се излагат по начин да събуждат представата за наслаждение. Барокът както и човешката действителност оставят скрита копулацията. Но в ерата на техниката копулацията вече не остава в личното а е интегрирана в представеното (репрезентацията), което достига едни огромни размери.

Обожанието на фалуса съставлява основна част от тайната на древните мистерии. Сега заема централно и видимо място в съвременната култура с едно изключение при лесбийската сексуалност.

Спектакълът на порнографията само потвърждава че няма сексуално отношение. Тази липса обяснява това привличане към порнографията, чието отражение виждаме в новите поколения. Древните оракули ги няма но ние си имаме нашия оракул – „няма сексуално отношение“. Лакан го формулира преди появата на електронната порнография, но това ни позволява да намерим място на последната. Не става въпрос да се предаваме пред тези симптоми, които имат нужда от психоаналитична интерпретация. Лакан казва, че въображаемото е тялото и дава няколко причини да каже така. Това почти накарало Ж.А.М. да избере като тема за следващия конгрес „Тялото и неговите вариации“, но тогава се замислил за мистерията на тялото на говорещото същество (parlêtre) като съюз на тяло и душа както го определя Декарт в „Шеста медитация“ като трета субстанция. Разграничаване между плът и тяло. Плътта като обединяване на душата с тялото. Мистерия на съюза между словото и тялото който принадлежи на регистъра на реалното.

Последното учение на Лакан предлага едно ново име на несъзнаваното, това на говорещо-същество (parlêtre) в „Джойс симптома“. Тази дума е компасът ни за следващия конгрес. Това е един показател на това, което се променя в лаканианската психоанализа. Говорещото-същество (parlêtre), доколкото заменя несъзнаваното е това, което ни позволява да преминем през стената. В нашата епоха вече анализираме говорещото-същество (parlêtre). Например когато говорим за синтом, което е един термин от времето на говорещо-същество (parlêtre). Синтомът е едно събитие на тялото.

От страната на синтомът Ж.А.М. разполага термина табуретка (escabeau) от същата епоха. Психоаналитичната табуретка е това върху, което се покачва говорещото-същество (parlêtre) за да се разкраси и да се издигне до достойнството на Нещото. Този термин превежда термина сублимация на Фройд в неговото пресичане на пътищата с нарцисизма, нещо характерно за говорещо-същество (parlêtre) за неговото „не мисля“ тъй като вярва, че е един красив Господар.

Синтомът е говорещото-същество (parlêtre) в неговия аспект на наслаждение на словото. Той зависи от тялото на говорещо-същество (parlêtre), ражда се от словото, което бележи тялото.

Лакан се пристрасти към Джойс и неговата творба Finnegans Wake. Джойс направи от симптома си, неразбираемия смисъл, своя табуретка. Той е един производител на табуретка също като Schömberg или Duchamp, тримата решени да правят изкуство със своя симптом, с тъмното наслаждение на симптома си. Не става ли въпрос точно за това в „пасът“ ( la passe), да направиш от симптома си една табуретка? Трансформираме симптома си в табуретка, която после предлагаме за аплодиране от психоаналитичната група. Когато публиката е доволна от свидетелството ни това става част от „пасът“ ( la passe). Във времето на Лакан това не съществуваше: свидетелстването беше за малцина. Има две наслаждения на говорещото-същество (parlêtre): на словото, което ни отправя към синтома и на тялото, което ни отправя към табуретката.

Теорията за нагоните е една митология, наслаждението не е. говорещото тяло не е фикция.

Умствената слабост е глупостта на възможното, единствената възможност, която му остава на говорещото-същество (parlêtre) да се ориентира.

В епохата на говорещото-същество (parlêtre) всеки може да бъде анализиран.

Осъществено е едно изместване от истината към наслаждението. Когато се анализира говорещото-същество (parlêtre) смисълът е наслаждението.

Темата на следващия конгрес ще бъде: „Несъзнаваното и говорещото тяло“.

template-joomspirit