ИНТЕРВЮ С ПАТРИК МОНРИБО: „ИЗБОРЪТ Е ВИНАГИ ПРИНУДИТЕЛЕН“

la-foto-e1402261072544

ИНТЕРВЮ С ПАТРИК МОНРИБО

„ИЗБОРЪТ Е ВИНАГИ ПРИНУДИТЕЛЕН“

Патрик Монрибо е психоаналитик от Бордо, АМЕ (Аналитик член на школата) на Школата на фройдистката кауза и член на Новата лаканианска школа. Интервюто е взето от Габриела Медин, член на испанската Лаканианска школа по психоанализа, по времето когато е гост лектор на семинар на Фройдистко поле в Мадрид.

Г.М. – Както разговаряхме, започваме подготвителната работа за Работните дни и искам да Ви попитам какви размисли предизвиква у Вас заглавието: „Избори на пол. От нормата към изобретението“

П.М. – Първо много благодаря за поканата да допринеса за това обсъждане. Заглавието поставя някои предварителни въпроси. На първо място „Избори на пол”. Как да разбираме фразата на Лакан, че няма други освен принудителни избори? Предполагам принудени от психичната структура. От друга страна „От нормата към изобретението“, е една траектория, едно преминаване от нормата, която за Лакан винаги е фалическа, към изобретението, което предполага едно отвъд фалоса. Образуване на нещо ново, каквото например, е образуването на симптома. Какъвто и да е този принудителен избор на пол, авто, хетеро, хомо, асексуалност, каквото движение е модерно сега в САЩ, трябва да се изследва сексуацията на говорещото същество, която няма нищо общо с биологията, анатомията, генетиката, а става въпрос за пола на „parlêtre“ (неологизъм, който Лакан използва вместо субект в късния период на учението си, в превод „говорещосъщество“ бел.пр.). Фалическата норма за по-голямата част от нас съществува като нещо очевидно, защото става въпрос за една сексуалност, която има своята опора във фантазма и има една „естественост“ на фантазма, която подкрепя нашата сексуалност. Но какво става със сексуалността, когато в хода на едно психоаналитично лечение фантазмът се прекосява?

Г.М. – Това е една точка, която дискутирахме по време на семинара и бихме желали да разберем повече. Сексуация и край на анализата, получават ли се промени в хода на лечението?

П.М. – Тук трябва да разграничим „двете половини на човечеството“, както казва Лакан, мъжете и жените. Един мъж, например, в своя еротичен живот функционира като предимно се осланя на фантазма си, на перверзното измерение на фантазма. Това е една форма на огледално отражение, която позволява да се отрече невъзможното вписване на отношението между половете от страна на мъжете. Затова много анализанти ни разказват как, за да правят любов, използват фантазмени сценарии, почти като филми. Докато при жените това не функционира толкова по този начин. При жените става въпрос по-скоро за реалното присъствие на телата тук и сега, за любовта, за едно чувство, повече за един афект, отколкото за един филм, за да се постигне една еротична среща. Това е една форма на „липсата на отношение”/„неотношението“ между половете, две съставки, които не функционират по един допълващ се начин. По време на едно лечение можем да забележим нещата да се обръщат.

Г.М. – В какъв смисъл да се обръщат?

П.М. – Например в случая на моят „пас“ казах, че след края на анализата ми бях в състояние да правя любов с партньорката си по един безпрецедентен начин, без да мисля за нищо, така да се каже…

Г.М. – Без сценарий?

П.М. – Без сценария, без фантазма. Това не означава, че има нулево ниво на фантазма, но се случва по по-женствен за един мъж начин. Така разбирам казаното от Лакан, че „буквата на симптома феминизира“. С други думи, един мъж може да достигне до една по-женствена форма на правене на любов от преди и в този смисъл да постави под въпрос автоматичното действие на фантазмения сценарий.

Г.М. – В този ред на мисли можем да мислим, че ако сексуализираната позиция не зависи от анатомията, можем да имаме мъже в една женска позиция в своята анализа и жени в мъжка. Тогава как ще различаваме мъжете и жените?

П.М. – Двете половини на човечеството, както казва Лакан в своя семинар “Encore”/„Още“, ще се феминизират, тъй като буквата на заключителния симптом тласка към феминизация. Това ще рече обезмъжествяване на хистеричния женски субект и една феминизация на мъжа посредством буквата на симптома му. Например, тук стигаме да същността на въпроса, ако една жена може да се изправи срещу женското си същество, толкова странно, чуждо, зловещо за нея самата. Ако може да се изправи пред женствеността си без да истеризира, това ще промени всичко в нейния еротичен и любовен живот. Тя ще открие това, което Лакан нарича една нова любов, цитирайки поета Артур Рембо. Същото важи за един мъж, който може да обича и да желае, изхождайки от една основа, която е отвъд фантазма, отвъд Едипа. Новата любов поставя по един съответен начин въпроса за една нова еротика. Някои от аналитиците на Школата са говорили за това, но не всички. Струва ми се, че това са правили повече мъжете, отколкото жените. Защо? Мисля, че това се дължи на въпроса за срама.

Г.М. – По какъв начин се дължи на срама?

П.М. – Необходимо е да бъде направена една диференциална клиника на срама, нещо върху което работих по време на мандата ми като Аналитик на Шкокалата. Съществува срам в услуга на отричането и срам, който взима под внимание несъществуването на отношение между половете, кастрацията. Не е същото нещо. Да кажем, че мъжете ще придобият срам в процеса на анализата, а жените ще сменят вида срам, тъй като не е същият срам, който служи на отричането както срамът, който взима предвид реалното на несъществуването на отношение между половете. Ще добавя, че всичко, което казах, е в резултат  от разсъжденията ми върху формулите на сексуацията от семинара „Още“, но в началото на 21 век можем да зададем следния въпрос: тези формули все още ли са валидни за днешната и бъдеща сексуалност или трябва да се изобрети нова топология, нещо друго, за да си дадем сметка за сексуалността. Това е само въпрос.

Г.М. – Наистина е един интересен въпрос. Вчера гледах „Господарка на злото“ на Дисни, което е нова версия на приказката за „Спящата красавица“, в която целувката на истинската любов не идва от принца, а от една друга по-възрастна жена, която е била влюбена в баща й. Истинската любов е между жени от различни поколения, не с майката. И вече принцът не се очаква, тъй като любовта му е разобличена като неистинска. Принцът я целува, но не може да я събуди, не може да развали прокобата. Този сценарий, който идва от работилницата на Дисни, която се е заела да опише основните истории за всяка епоха, е още един елемент за размисъл върху въпроса за съвременната сексуалност.

П.М. – Да, да мислим за това не без психоанализата, тъй като дискурсът на съвременната наука, например сексологията, е в задънена улица. Има фантастичен медицински прогрес, но всеки път става въпрос за подобряване, засилване на наслаждението „едно“, наслаждението от коитуса, но не се държи сметка за допълнителното наслаждение, женското допълнително наслаждение, подложено на психоаналитичното лечение и в един сексуален, еротичен живот с един партньор-симптом. Съвременната сексология никога не говори за това, говори за наслаждението „едно“, за оргазма, но никога не взема предвид другото наслаждение, което за нас е основен въпрос. Какво ще прави една жена, след едно лечение, с добавеното си наслаждение? Дали ще го използва за опустошението или за любовта или за обичта към Господ като светиците?  Какво става в съвместния живот на една двойка? Въпроси, на които Работните дни в Мадрид трябва да дадат отговори.

Превод от испански език:

Евгений Генчев

template-joomspirit