“Детето и неговите симптоми” с гост Д-р Филип Лакаде - НОВАТА ЛЮБОВ
- Детайли
- Посещения: 1389
НОВАТА ЛЮБОВ
Гост – Д-р Филип Лакаде
Психоаналитик, член на Школата на фройдистката кауза, на Новата лаканианска школа и на Световната асоциация по психоанализа
3 юни 2023, събота, 10.00 – 17.30 ч.
Project Lab, ул. Княгиня Мария Луиза 58 и през платформата ZOOM
В нашия свят, в който се държи всичко да бъде невронаучно, е време да оценим и да се опрем на това, което ни учат поетите, това което ни кара да мечтаем и да фантазираме. Основаването на други дисциплини, ни позволява да разберем как артистът или писателят често изпреварва психоаналитика. Аз е един друг, казва Рембо, който е по следите на една Нова любов!!!
Поетът Артур Рембо ни учи, че почти на 17 години, ние не сме сериозни. Тогава сме във възрастта на любовните месеци, наречени пролетни, или в тъй нареченото Пробуждане на пролетта[1], една толкова любима на Фройд и Лакан пиеса. Артур Рембо, Принцът на юношеството, ни ориентира все още и днес, за това, което играе в тялото и мисълта на тази възраст, носител, колкото на надежда, толкова и на безнадежсност. Той бива пътеводител за личности като Боб Дилън, Джим Морисън и Пати Смит, които често са се уповавали на него, в моменти на съмнение. Леонардо ди Каприо[2], който изиграва Рембо във филма на Агниешка Холанд „Рембо Верлен“ разказва колко силно той е присъствал в живота му, в решаващи за него моменти. Ако тук въведа това „почти“ – което не присъства в официалното издание – то това е, за да остана верен на писмото и творчеството на Рембо. Написал го е, после го е задраскал. Всъщност, тогава той е на 15 години. Надеждата и времето вървят ръка за ръка, химера на възрастта, за тези, които са още деца. Модерните времена предлагат нови форми на социално обвързване. Ако те актуализират съществените въпроси на подрастващите, то те не винаги им предлагат възможност ясно да определят какво може да представлява проблем за тях. И така, какво да кажем за 21 век?
„Ние сме в месеците на любовта“[3] на 17 години, възрастта на „безнадеждността“ и „тъй наречените химери“, също така възрастта на бунт, чиято логика го е довела до изгнание, първо от детството си, след това от родния си език, за да изрази своите „вярвания, своите преживявания, своите чувства“. Ако поетът, от позицията на изключение, която е неговата, знае по-добре от всеки друг как да схване нейната острота, възрастта на „месеците на любовта“ винаги е юношеската възраст и винаги на този праг юношата има задачата да намери нов обект и да измисли нова социална връзка, в която да приюти своето бъдеще.
Отделянето от семейната среда, изборът на друга среда и изборът на нови обекти са последствията от това логическо време. Любовта, която трябва да прави, както се казва на обикновен език, поставя срещата по пътя на неговото желание и го тласка да се разграничи от детето, което е бил.
За Лакан тази тъкан на любовта се осъществява само от това, което се проявява като наслаждение на това място в тялото, доколкото то дава подслон именно на несъзнаваното. Следователно това място може да доведе субекта до вътрешно изгнание, изправен пред чувство на срам или скромност, което прави „истинския му живот“ по-труден за него.
В края на поемата си Скитници Рембо ни дава фразата - принцип на юношеството: „Аз, принуден да намеря мястото и формулата“. Ако казва, че „истинският живот липсва“, той се опитва да го настани другаде, първо в същността на писането, където „набраздява езика с ярост“, после в изгнанието на родината си, винаги търсейки „да намери език“ освен майчиния си език, западен език, който го отегчава, за да намери почивка в мислите си и "една нова любов".
Измислянето на нов език за новото за тялото, език, общ за общността, която търси, се поставя за юношата като съществена задача – тази да се отдели от това, което прави петно в картината на детството. Рембо демонстрира, че е знаел как да вземе в езика това, което от юношеството може да се комбинира с това, което нарекох черно петно[4], към „този абсурден импулс на тялото и душата“[5], към "тази чистота в калта"[6], която хуманизира човешкото същество и която Лакан ще направи своя обект а – неописуем обект, който избягва представянето чрез означаващото, с думи, което има общо с реалния обект, действащ в нагона.
Но това е също и обектът причина за желанието, което също може да направи субекта нещастен, тоест това, което ще произведе у Артур „едно странно страдание“ или „модерни страдания“. Обект, който ще открием в неговата поема Тревога.
И накрая, Рембо изобретява обективната поезия със своето поетично То, отделяйки се от субективната поезия на своите съвременници, която намира за безвкусна, защото винаги е в имплицитно отношение към този Бог, който той проклина. При него поезията или ще бъде водеща или въобще няма да бъде. Това е логиката на неговото творчество, която ние ще следваме тук буквално, докато го четем не без Лакан и Фройд.
ПРОГРАМА
9.30-10.00 Регистрация
10.00-10.10 Откриване – Весела Банова
10.10-12.00 Експозе – Филип Лакаде
12.00-12.30 Дискусия
12.30-14.30 Обедна почивка
14.30-15.45 Представяне на случай от Доника Боримечкова и дискусия.
15.45-16.15 Кафе пауза
16.15-17.30 Представяне на случай от Рая Венциславова и дискусия
Срокът за записване на електронния адрес на БОЛП: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
и плащане на таксата за участие е 27 май 2023
Такса участие: 40 лева, студенти (до 28 години) 20 лева /заплащането е по банков път на сметката на БОЛП, основание за плащане среща СИЕН-България/.
Банка ДСК
IBAN: BG12STSA 93000027429825
BIC: STSABGSF
София 1000 България
[1] Wedekind F., Пробуждане на пролетта,детска трагедия, предговор от Жак Лакан, Париж, Галимар, 1974.
[2] Ди Каприо Л. : „ Когато бях 17 годишен тийнейджър, който не знаеше кой е Артур Рембо, баща ми беше този, който ми каза: „Прочети стиховете му, той е първият бунтовник. Не пропускай този герой” (за филма Рембо Верлен, 1995, NDLR.) Неговто творчество ме ориентира по несъзнаван начин, към ключовите избори и решения в моя живот“ Интервю в Le Point 2266 от 11 февруари 2016, стр. 105-107.
[3] Рембо A., « На г-н Теодор дьо Банвил », 24 май 1870, Живот- творчество, издание по повод стогодишнината от смъртта на поета, съставено от Ален Борер, Arléa/Le Seuil, 1991,, стр. 73
[4] Това черно петно сме го срещали у много писатели. При Роже Нимие, в неговия текст за Рембо, „Аз съм там“, La nouvelle revue française, 444, юни 1990 г., стр. 48-50. Авторът говори там за точката на отегчение, която структурира целия живот на Рембо, който казва, че е бил хванат във "винаги черна вода", място на "странно страдание", което той предизвиква в "Пустините на любовта". , Живот и творчество, оп. цит., стр. 175.
[5] Шар, Р., Ярост и мистерии, Париж, Галимар, 1966.
[6] Фондан, Б., Разбойникът Рембо, стр. 67