Да прескочиш изградената (от теб) стена - Ан Беро

Да прескочиш изградената (от теб) стена

Ан Беро

 

Между мъжа и жената,

Има любов.

Между човека и любовта,

Има свят.

Между човека и света,

Има стена.[1]

Жак-Ален Милер коментира твърдението на Лакан в „...или по-лошо“, че „трансгресията (престъпването, пресичането) не може да се състои, когато става въпрос за невъзможната истина“[2] и показва, че „невъзможната истина, това е реалното“[3]. Това невъзможно, което се доказва и не се пресича, е централният въпрос на моя опит – от началото на анализата ми до нейния край. Аз изживях това невъзможно като стена, в която не спрях да се удрям, отново и отново. Колкото повече исках да я срина или да я прекося – опитвайки се отчаяно да напиша сексуалното отношение, което не съществува, – толкова повече консистенция ѝ придавах.

Стената образува мястото, около коeто направих безброй обиколки. Отне ми серия от операции, за да премина от моята безпомощност пред тази стена към доказателството за едно невъзможно. Реалното на това невъзможно остава същото, но аз спрях отчаяно дасе опитвам да прескачам стената, което само по себе си приготвяше постелята за моите брачни огорчения. Поразена в пубертета от един майчин израз[4], който бях схванала като обещание за съществуването на сексуално отношение, и подхранвана от склонност към безкрайността, която преминаваше от страната на един свръхазов тласък-към-наслаждаване, аз не пусках нищо – дори и с риск да се вкопча в Другия – за да сбъдна тази мечта за допълващите се две, за свързаните любов и желание.В крайна сметка усилията ми бяха напразни и анализата, необходима, за да се деконструира тази стена, чрез която отказвах да призная, че любовта не успява да шифрира липсата на сексуално отношение[5]. Да заобиколиш, да обградиш, да затегнеш тази „(a)mur [(а)стена]“[6], това e да преминеш от любовта [amour] към стената [mur], от липсата на кастрацията към „това не работи“, от стената на липсата на сексуално отношение към стената на езика. Невротичната стена на повторението прие формата на настойчивост, която фантазмът фиксираше в да се показвам като изхвърлен обект, следствие от моето вкопчване [в Другия]. След като фантазмът беше прекосен, заедно с падането на обекта а, реалното на невъзможното сексуално отношение продължи да съществува. 

Едва когато достигнах омразата, която се прицелва в реалното, скрита от идеала, но първоначална спрямо любовта[7] – омраза, която засяга „наслаждението на Другия“[8], – аз успях да затегна това наслаждение Едно и да приема най-накрая невъзможното. Тогава стената се изпари. А от това последва и несъстоятелността на Другия. „Това, което говори, си има работа само със самотата, спрямо отношението[…], (което) не може да се запише"[9]. От самотата на моето изолиране между стените успях да достигна до самота, която отвори път към една неочаквана свобода –тази, която се освобождава от искането, било то и към аналитика.

Текстът е публикуван в Nouvelle SerieL'Hebdo-Blog  203 на 10 май 2020

Превод от френски език: Кристина Ненова

Редакция: Теодора Павлова-Кюлар

 

[1] Поема от A. Tudal, цитирана от Жак Лакан в  „Аз говоря на стените“ (Je parle aux murs), текст, издаден от Ж.-A. Милер, Paris,Seuil, 2011, р. 98.

[2] Lacan J., LeSéminaire, livre XIX, … ou pire,текст, издаден от Ж.-A. Милер, Paris, Seuil, 2011, p. 119.

[3] Miller J.-A., "L’orientation lacanienne. L’Un-tout-seul", обучение в рамките на департамента по психоанализа на Университет Париж VIII, лекция от 2 март 2011 г., непубликувана.

[4] Развит в първото ми свидетелство, както и в следните: Вж: Béraud A., "L’amur et l’amour", La Cause du désir, n°101, mars 2019, p. 123-128 ; "Le devenir des modes de jouir féminins après l’analyse et la passe", La Cause du désir, n°103, novembre 2019, p. 168-171 ; "Passe et féminin – Du ravage à la solitude", Quarto, n°123, novembre 2019, p. 73-83 ; "La morsure", Quarto, n°123, op. cit., p. 87-90 ; "L’urgence d’yêtre", Mental, n°40, novembre 2019.

[5] Вж:Fajnwaks F., "L’amour après l’amour,обучение, осъществено"в рамките на Школата на фройдистката кауза, лекция от 22 април 2020 г., непубликувана.

[6] Lacan J., Je parle aux mursop. cit., p. 103.

[7] Laurent É., "Disruption de la jouissance dans les folies sous transfert", L’Hebdo-Blog, n°133, 15 avril 2018 (www.hebdo-blog.fr)

[8] Miller J.-A., "L’orientation lacanienne. Extimité", обучение в рамките на департамента по психоанализа на Университета Париж VIII, лекция от 27 ноември 1985 г., непубликувана.

[9] Lacan J., Le Séminaire, livre XX, Encore, текст, издаден от Жак-Ален Милер, Paris, Seuil, 1975, р. 109

template-joomspirit