Сексуацията на децата

Сексуацията на децата: Аргумент за Шестия работен ден на Института на Детето, Париж 2021

Лора Соколовски и Ерве Дамас

Как се появява полът за децата?

Дали това е една мистерия на природата? Да бъдеш момиче или да бъдеш момче не изглежда да идва от самосебе си в епохата на смущение в половата идентичност. Една съвременна тенденция поставя под въпрос разликата между половете като социално остаряла идеология. “Момиче или момче” изглежда да е алтернативата, която би трябвало да избегнем, защото тя би вписала субекта в една предначертана съдба, без място за изненада.

По този начин манга-героят действа чрез непрекъсната транформация, минавайки от единия в другия полюс на половия спектър, за да въплъти идеалната нова фигура,

за която детето се хваща, за да илюстрира тази неопределеност, пред която съществото му е изправено. Подяволите розовото и синьото, да живеят цветовете на дъгата! Дали тази флуидност в половата идентичност е една нова норма, която се опитва да се наложи в името на свободата за всеки да избере своя собствен пол?

Ако общоприетата идеология на един едипов стандарт - идентификация с родителя от същия пол – вече не е работеща спрямо безизходицата на сексуалното, как да се ориентираме в тази нова бъркотия извън-пола? Унисекс модата и отричането на предопределения пол достатъчни ли са, за да дадат повече гъвкавост на децата в избора им на позиция спрямо пола?

Детският фройдистки опит

Фройд е показал, че детският опит е основан върху две оси: от една страна, частичните нагони и, от друга страна, въображаемото сравняване на телата. Възприятието на гениталните органи на другия води до решителни последствия. Откритието на майчината кастрация е травматично, защото ако майката минава под знака на кастрацията (châtrée), момчето започва да вярва в кастрацията. От своя страна, момичето се възприема като ощетено в тялото си и това го кара да маскира, отрича или компенсира това лишение. За Фройд препратката към тялото е всеобща, защото фалосът е едно означаващо, локализирано в половото тяло. Тази среща представлява за всеки, момиче или момче, момент на криза.

Фройдисткият модел е все така актуален, защото става въпрос за това детето да заеме позиция: то трябва да изобрети своето решение със средствата, с които разполага. Какво се случва, когато то израства в семейство с един родител или в семейство на хомосексуална двойка? Дали днес малкият Ханс на Фройд би намерил различно решение от своята фобия от конете, за да се справи с наслаждението от първите си ерекции, за които той нито знае какво да прави, нито какво да мисли? Детските симптоми еволюират ли според съвременните дискурси?

Анатомията не е съдба

Лакан е взел предвид последните фройдистки разработки относно женската сексуалност: кастрацията не трябва да бъде разбирана като необходимия път за една жена. Сексуацията не зависи от биологичното реално, гениталната органична двойнственост не определя субективното приемане на пола. Утвърждавайки, че всеки субект трябва да се справи със съществуването на мъжката и женската логика, както и с тялото, което има, Лакан е освободил психоанализата от ограничението, според което анатомията е съдба.

Аналитичната клиника разкрива от своя страна, че детските идентификации не съвпадат непременно с означенията, които идват от Другия. Случва се едно момче да се чувства женствено, по-близко до сестра си, отколкото до братси или баща си. И едно момиче да търси да стане момче, отхвърляйки някои признаци, свързани с женското.

Тези детски идентификации предопределят ли бъдещото развитие по отношение на пола? В кой момент и по какъв начин децата правят своя избор на позиция спрямо пола и на своя начин на наслаждение? Съвременните симптоми, които водят децата на анализа, свързани ли са с проблематичния избор на полова идентичност?

Разграничаване или сексуация?

Лакан подчертава, че възрастният е този, който прави разграничението между малката госпожица и малкия господин спрямо критерии, зависещи от езика. Ала тези, които разграничават, са направили самите те един избор на наслаждение; те въплъщават една предшестваща позиция спрямо сексуацията.

Съвременният новоговор се застъпва за използването на неутрални форми, за да се избегне всякаква дискриминация между женско и мъжко. Този проект, който се състои в това да се десексуализира езика чрез изтриването на граматичните родове, или използването на така наречения език епицен (с обща форма и за двата рода), не помага на децатада се освободят от предразсъдъците и идеалите, които тегнат над тях. В семейната институция, както и във всички други пространства на детството, възрастните трябва да се откажат от това, за да позволят на децата да се сблъскат, всяко по свой начин, с въпроса за несъзнавания избор по отношение на пола. Практиката в специализираните институции, както в здравните, така и в социалните, е напредна линия по отношение на този въпрос; поуката, която можем да извлечем от това е от решаващо значение.

Между говорене и тишина

Специфичното за женската сексуация е, че тя не е цялата подвластна на кастрацията: едно разделение се извършва между фалическото наслаждение и наслаждението на Другия, наречено още от Лакан допълнително наслаждение. Това наслаждение се основава на наслаждението от говоренето, тъй като любовната връзка се поддържа от един голям Друг, който говори.

По този начин бърборенето на децата, от които често се иска да мълчат, за да се учат, намира своя източник в позицията спрямо пола, която се състои в наслаждение от говоренето. И обратно, какво можем да кажем за мълчаливите деца: дали те не са в хватка с една друга модалност на наслаждението, която прескача говоренето и е причинена винаги от един и същи обект на нагона? Половата асиметричност по отношение на наслаждението се разкрива понякога преждевременно, би било добре да сме внимателни за това. Пукнатината в сексуалното е в основата на нашата клиника .

Този работен ден ще бъде несравним източник на епистемологични и клинични уроци за тези, които анализират, възпитават и се грижат за децата, събирайки думите им в епохата на поставянето под въпрос на Едипа и на извеждането на преден план на кастрацията, която се извършва от действието на езика върху тялото.

 

Превод от френски език: Екатерина Шикерова

Редакция: Теодора Павлова

template-joomspirit