Задиг в Белгия - Дискурсите, които убиват

Задиг в Белгия

Европейски форум в Университетът Сент Луис, Брюксел

На 1ви Декември 2018

 

Дискурсите, които убиват

Европейският форум е организиран от психоаналитици от Задиг в Европа със съдействието на Интердисциплинарната мрежа - Общество на Университета Сент Луис, с подкрепата на Школата на Фройдистката Кауза и Новата Лаканианска Школа и под егидата на Евро-федерацията по психоанализа.

 

Всички, ако едно такова изказване може да бъде състоятелно, биха искали без съмнение нацистките концентрационни лагери да са били само един мимолетен ужас, който да остане в миналото. Д-р Лакан нямаше от своя страна никакви илюзии и смяташе обратното, че тяхното появяване, което направи прекъсване в Историята, представлява реакцията на предшественици що се отнася до промените в обществото, породени от глобализацията и провокирани от науката. “В противовес на нашето бъдеще на общи пазари, пишеше той, ще има едни все по-силно изявени процеси на сегрегация”. Днес, в Европа, ние сме именно свидетели на това. Заличаването на географските и културни граници върви ръка за ръка с едно увеличаване на такива изявления, каквито са били насърчавани от противниците на човечеството през 30те години на миналия век. Този вид изявления се разпространиха, като едновременно с това станаха все по-банални, в заобикалящата ни реч, която е основата на социалната връзка. Резултатът от това е едно радикално отхвърляне на чуждото чрез насилствени и престъпни действия, които са днес част от ежедневието ни.

Има значи дискурси, които убиват. Техният характер е коварен, защото това по никакъв начин не са разпалени речи. Те не призовават към убийство, техният език е изгладен, политически коректен. Те се представят като израза на едни безспорни потребности, предопределени от звездите. Не казваме, че трябва да се затворят границите на континента и да се оставят мигрантите да се удавят в морето. Искаме да кажем по-скоро: “не можем да приютим целия свят, нали?” Криминалното действие на несъдействие на хора в опасност е прикрито под една законова етика: “единственото, което правя, е да прилагам закона в действие”.

 

По-лошо. В тези дискурси не прозира омраза. Те са студени и рационални, действащи в името на благополучието на нациите. Проводниците на тези дискурси, които убиват, се представят като големи служители на Държавата, че дори и като модерни герои, жертващи човечността си за да изпълнят дълга си. Те претендират, че казват и правят единствено това, което всички мислят. По този начин, те поставят най-смъртоносните нагони в служба на едно така наречено общо благо. Нищо не е по-лесно от това да мобилизараме тези нагони, тъй като те са част от нашето човечество. Но призовавайки това зло, което се намира във всеки един от нас, етичната страна на нещата е погазена. Защото фактът, че всички ние можем да имаме фантазии за убиване не оправдава преминаването към действие.

 

В случай, че се оставим да бъдем приспани от този вид дискурси, които банализират най-лошото, рискът да станем съучастницие голям. На Европейския форум на 1ви декември 2018, ние ще се опитаме да ги дебанализираме, показвайки дяволското им влияние и обхват. Тези идеологии, които се представят като неутрални, а всъщност са криминални по отношение на последиците си, не могат да са част от легитимните елементи на демокрацията. Съответно,тук става въпрос да произведем един дискурс, една реч, която да се противопостави и да се бори с дискурсите, които убиват.

 


Лакан Ж., “Предложение от 9ти октомври 1967 за психоаналитика от Школата”, Други Ръкописи, Париж, Издателство Съй, 2001, стр.257.

template-joomspirit