Начини на присъствие - Флоренсия Шанахан

Начини на присъствие

Флоренсия Шанахан

 

Мисля, че анализата не е пъзел, а по-скоро мозайка, направена не от предварително съществуващи парчета, за които би могло да се намери предопределено място и подреждането им би направило една цяла добра форма. По-скоро тази мозайка е направена от парченца [tesserae], които човек изрязва, намира, маха или взема от другия в преноса, за да сътвори една картина, която не става пълна, дори когато се завърши.

Така ще се опитам да кажа няколко неща, които може би ще са противоречиви на моменти. Те не решават който и да е генерален въпрос. Нито, мисля, са подходящи за каквито и да е заключения. Те са малки фрагменти, които се появяват в процеса на работа [elaboration], в който се намирам. Те ще намерят своето място в мозайката, която продължава да се създава след процедурата Пас.

Моят първи аналитик никога не взе данните ми за контакт: нито пощенския ми адрес, нито телефонния ми номер. Много пъти фантазирах изчезване; той не би могъл да влезе във връзка с мен; не би могъл да знае къде да ме потърси. Би ли се чудил дали не съм умряла? Съвестно ходех на сесии, фиксирани по време, почти осем години. На три пресечки от мястото, където живеех. Всяка една по 45 минути. Един ритуализиран сетинг, който подхранваше вече ексцесивния ми Свръхаз и умъртвяваше тялото ми. Неподвижността и мълчанието на аналитика често ме оставяха на произвола на безмълвието на нагона, на което ставах партньор. Там научих, че смисълът се подхранва не само от думи.

Аналитикът, който ми даде възможност да се измъкна от това и да намеря един логичен край на опита от несъзнаваното, на който съм субект, се движеше много. Той също казваше много малко неща. Но непрекъснато местеше тялото си. Като трескаво режеше парчета хартия с остра ножица или шумно пишеше на компютъра. Отговаряше на обаждания по време на сесиите, понякога промърморваше нещо. Там научих, че мълчанието не е на Другия.

Бих ли могла да продължа да живея, ако не ме беше приемал по телефона всеки ден, когато майка ми и брат ми внезапно починаха? Не знам.

Бих ли могла да стигна до срещата с дупката, ако не ме беше приемал по Skype, задържайки погледа си на екрана, в продължение на повече от месец, докато аз преминавах през най-радикалната тревога по време на субективната нищета [subjective destitution], което отвори пътя към края? Не мисля така.

Въпреки това не мисля, че моята анализа би могла да стигне до своя край, ако беше „виртуална“. Особено след като импулсът към приключване се появи от момента, когато забравих запалката си на кушетката в кабинета на аналитика, както го разказах в първото си свидетелство. Без съмнение това не би могло да се случи в сесия по телефона или чрез видео разговор. Този малък забравен обект отпечата спешността, която ме накара да взема обратно самолета, отваряйки вратата към последната с/цесия [s/cession].

Гласът като обект, както се разигра в моята анализа – в своите екстракция и инкорпориране – по никакъв начин не е гласът на комуникацията. Ще се опитам да развия нещо по този въпрос в моя следващ текст.

Практиките онлайн и по телефона съществуват без съмнение. Това е факт. Какъв статут имат те? Въпросите, които се повдигат от това, засягат психоанализата като такава не само във връзка с настоящите обстоятелства, пред които сме изправени.

Мисля, че преди всичко залогът е как да намерим позиция в изказването [enunciation], която върви в посоката на това, което Лакан нарича добро-казване/добре-казвайки  [well-saying] и срещу онези позиции, които неврозите винаги са готови да поддържат: търсене на обяснения за това какво успяваш или не успяваш да направиш; опит да получиш валидизиране от Другия за това, което правиш или не правиш; усилие клиновете да паснат в малките дупки, така че да се приспособи реалното към реалността…

Става дума да не сме склонни твърде бързо да кажем какво е и какво не е психоанализата, пренебрегвайки намесата на едно уникално желание в основата на всяко действие, което като такова няма гаранция. Въпросът е да не се придържаме към традицията, към замръзналите означаващи в устата на авторитет или към мъртвото знание на това, което вече е било казано, с илюзията да предпазим психоанализата от нейния изфантазиран упадък.

Очевидно проблемът е различен, когато става дума за обосноваване на нечия практика като средство за препитание или заради нейното трайно присъствие на пазара като още един обект, предлаган за консумация. И той засяга това, което наричаме формиране на психоаналитика.

 

 

Текстът първоначално е публикуван като

“Modos de la presencia” в Zadig España, 11 април 2020

Превод от английски език: Биляна Мечкунова

Редакция: Евгений Генчев и Десислава Иванова

 

 

 

 

"Психоанализа в ситуация на изолация" - Среща на Българското общество за лаканианска психоанализа

"Психоанализа в ситуация на изолация"

 

"Психоанализа в ситуация на изолация"

Среща на Българското общество за лаканианска психоанализа

Място: онлайн платформата ZOOM

Дата: 26 април, 2020

Време на провеждане 15.00 – 17.00

 

Пандемията и извънредното положение, поставило ни в една препоръчителна или задължителна изолация, предизвика поредица от значими означаващи и придаване на значение и смисъл на случващото се - социално дистанциране, заедност, да пазим другите или да пазим себе си, първа и втора линия хора, конспирация, ограничаване на правата, преминаване към диктатура, измерване, тестуване... Може още дълго да се изброява, но ние искаме да предложим в онлайн пространството за разговор, да си дадем възможност да се чуем в една виртуална среща.

Прочети още: "Психоанализа в ситуация на изолация" - Среща на Българското общество за...

Семинари на БОЛП

Първите лаканиански семинари в България се провеждат като част от дейността на „Фройдистко поле” с председател Жудит Милер и с участието на психоаналитици, членове на Школата на Фройдистката кауза ECF, сред които са Даниел Роа, Филип Лакаде, Патрик Монрибо, Бернар Сайнав, Доминик Холвут, Александър Стивънс, Ален Мерле и др. Още в началото тези събития бяха насочени преди всичко към специалисти, които развиват клинична практика и имат интерес както от възможността за клинично конструиране и представяне на случаи, така и за развиване на техните знания по отношение на психоаналитичната теория. Като основна част от програмата на семинара винаги присъства „Дисциплината четене”, която дава възможност на колеги да направят свой прочит и коментар на две избрани изречения от трудовете на Лакан, които са обвързани с темата на семинара и съответно на теоретичното експозе на гост-лектора. В периода 1999 – 2012 година са проведени 22 семинара на Фройдистко поле, организирани с финансовата подкрепа на „Фройдистко поле – Франция”.

През 2012 година, след приемането на Българското общество за лаканианска психоанализа като асоциирана група към Новата лаканианска школа, семинарите започнаха да се организират с финансовата подкрепа и участие на Новата лаканианска школа като темите се избират, ориентирани от основните проблеми и въпроси, върху които се работи във всички лаканиански формации, а така също и от водещите теми на предстоящите конгреси на Новата лаканианска школа и Световната асоциация по психоанализа. Те са насочени към широк кръг от професионалисти, които развиват своята клинична практика, а така също и към завършващи студенти и други специалисти, които имат интерес към теорията и клиничната практика в лаканианската психоанализа. Семинарите на НЛШ и БОЛП се организират три пъти в годината и се провеждат в залата на Френския културен институт в София, площад „Славейков”.

"Психоанализа в ситуация на изолация - 2: Изобретения и изненади" Среща на Българското общество за лаканианска психоанализа

"Психоанализа в ситуация на изолация"

 

Покана

 "Психоанализа в ситуация на изолация - 2: Изобретения и изненади"
Среща на Българското общество за лаканианска психоанализа


Къде - онлайн платформа,  кога - 31 май, неделя
Време на провеждане - 15 - 17ч. 

 
След първата ни онлайн среща, в която имахме възможност да разменим мисли и впечатления, да чуем какво е онова, което може да ни ориентира във възможната за нас интерпретация на случващото се за всеки един в ситуацията на извънредно положение, сега ви каним на една втора среща, която ще насочим към въпросите на психоаналитичната практика.

  • Каним ви да напишете кратък текст(в рамките на една страница или 3000 знака), насочен от темата на срещата „Психоанализа в ситуация на изолация 2 – изобретения и изненади" или Как ползваме опорите на лаканианската психоанализа в клиничната практика?

Прочети още: "Психоанализа в ситуация на изолация - 2: Изобретения и изненади" Среща на...

XXVII-ми семинар на БОЛП и NLS - Въведение във въпроса за тълкуването в перспективата на темата на предстоящия конгрес на Новата лаканианска школа, Гент 2020: “Тълкуването – от истината към събитието”

XXVII-ми семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата лаканианска школа (NLS)

Въведение във въпроса за тълкуването в перспективата на темата на предстоящия конгрес на Новата лаканианска школа, Гент 2020:

“Тълкуването – от истината към събитието”

Прочети още: XXVII-ми семинар на БОЛП и NLS - Въведение във въпроса за тълкуването в...

template-joomspirit