Статии

15-ти Конгрес на Новата лаканианска школа /NLS/ - 29 и 30 Април 2017, Париж

    

     

Конгрес на Новата лаканианска школа/NLS/

29 и 30 Април 2017, Париж

Около несъзнаваното

Място и интерпретация на образуванията на несъзнаваното в психоаналитичните лечения

 

„Това, на което опитах да дам плът със създаването на символичното, има много точно тази съдба, че то не достига до своя получател. Как тогава става така, че то се изразява? Ето централния въпрос на психоанализата.“

(Жак Лакан, 10 май 1977)

 

„Несъзнаваното - ние винаги сме познавали това” [1], казва Лакан, „Но, добавя той, в психоанализата несъзнаваното е едно несъзнавано, което здраво мисли” [2]. И тук, изненада!  той споменава, че ако „това са мисли, то не би могло да е несъзнавано”[3]. Именно това Жак-Ален Милер посочва като съответстващо на „Парадоксите на Лакан”[4] и ако Лакан го казва с тази привидна простота, то също така не може и да бъде по-сериозно от негова страна.

Всъщност Лакан ясно формулира, че е единственият, който е дал тежест на това, към което Фройд се е стремял чрез понятието за несъзнавано. И така, в продължение на цялото си учение, той не спира да изследва статута на несъзнаваното до степен да направи от него фундаментално понятие. Тъй като за него въпросът не е ни най-малко приключен, независимо че в този момент много хора са го смятали за такъв.

За да се докаже хипотезата за несъзнаваното, трябва да се мине през думите, тъй като „несъзнаваното няма [друго] съществуване, освен от думи”[5]. И ако психоанализата оперира с думите, практиката на психоаналитика се състои в това да знае как.

Всички думи? Със сигурност не, тъй като става въпрос да се ограничи това, което се представя като непрекъснат поток от думи, към което именно психоаналитикът е приканил този, когото слуша. Несъзнаваното не е тази маса от думи, от означаващи, макар и в началото Лакан да предлага афоризма, че то е структурирано като език.

Самият Фройд, макар и да се позовава единствено на игрите на означаващото, за да се доближи до въпроса за несъзнаваното, отделя място на избрани негови образувания: сънят, пропуснатото  действие, шеговитата дума, забравянето и дори симптомът. Впечатляващото тук е, че тези образувания се появяват под формата на спънка, блокаж, прекъсване, провал или „находка” [trouvaille][6] – накратко на дисконтинуитет. Иименно там Фройд ще търси несъзнаваното.

Можем ли да кажем в такъв случай, че отнасящият се до образуванията на несъзнаваното дисконтинуитет  се случва на фона на един континуум? Не, тъй като Лакан посочва, че това би означавало да се постави един вид предходно на дисконтинуитета едно. През 1964, когато той отново разглежда понятието за несъзнаваното, настоява, че неговото учение е насочено към това да сложи край на „миража, с който се свързва референцията към психиката-обвивка, един вид двойник на организма, където би се намирало това грешно единство” [7] .

Впрочем, този мираж непрекъснато се завръща. Достатъчно е само да наддадем ухо на отекващото в света на медиите, за да констатираме, че това е, което привлича масовото внимание. Така чуваме оттук-оттам да се изказват и психоаналитиците – така наречените психоаналитици, – които схващат несъзнаваното като едно затворено пространство, орган дори, в който може да се проникне посредством внушение, придавайки смисъл или още повече даже,посредством образна диагностика на мозъка, за тези от тях, които са склонни към подобен тип методи. По този начин се дава предпочитание на материята, на въображаемата консистенция, на това, което се хвали, че е научно, тоест, което уж ще бъде доказано.

Това е далеч от едното на пукнатината, на чертата, на прекъсването или от това едно , което е Едното [Un] на l’Unbewusste[8] - термин, който посочва фройдовото несъзнавано и който Лакан превежда с une-bévue[9][една-грешка], превод, който премахва двусмислеността на термина несъзнавано[inconscient] с безсъзнание [inconscience].

Следователно сънят също представлява една грешка [une bévue][a], така както и другите образувания на несъзнаваното. Въпреки това, „Сънят не е „несъзнаваното” [10]”, пише Фройд по повод на съдържанието на сънищата, които му носи младата хомосексуалистка, за да го заблуди и да продължи да предизвиква своя баща. Именно желанието за заблуда е това, което се реализира в тези сънища, а не желанието да обича мъжете.

По този начин Лакан казва, че с едната-грешка, която е и част от заглавието на неговия семинар от 1976-77„L’insu-que-saitdel’une-bévue”, въвежда нещо, което отива по-далеч от несъзнаваното. Предишната година той вече е разграничил фройдовото несъзнавано от това, което разработва със синтома [sinthome], опитвайки „да определи какво общо има той с реалното, реалното на несъзнаваното, ако е истина, че несъзнаваното е реално”[11] и добавя, че несъзнаваното прилича на една двусмисленост между реално и въображаемо[12]. Тоест, за да очертаем това, което е несъзнаваното, дори и да минаваме по задължителния път на символичното, ние обаче не можем да го ограничим до него. И тогава Лакан подчертава, че „използването на прекъсването по отношение на символичното рискува да провокира, в края на една психоанализа, едно предпочитание, дадено изцяло на несъзнаваното”[13].

Оттук е понятието за дупката [trou], вече представено в находка [trou-vaille], което той изковава с Боромеевия възел, или с други думи, посредством завързването на символичното, въображаемото и реалното, без нито едно от трите измерения да взема превес над останалите две. Това е тази дупка, която той поддържа до края и през 1980 година пише: „Да се изработи несъзнаваното, както това се прави в анализата, не е нищо повече от това да се произведе тази дупка в него”[14]

Но именно това е, което може да потъне в забрава. Несъзнаваното не се ли е вече затворило на посланието на Фройд, благодарение на практиката на следващите поколения аналитици, практика, която зашива отвореността на несъзнаваното, за която Лакан казва да се отваря единствено с внимание?

Преди не много време, Жак-Ален Милер също отбелязва, че „Психоаналитиците плащат статута си със забравата на това, което ги създава” [15]. „Веднъж утвърдени, продължава той, или още повече, веднъж достигнали своята обособеност, те приемат несъзнаваното като въпрос на подобие и единственото, което им изглежда достатъчен критерий да са аналитици, е изработването на несъзнаваното”[16].

И така, нашата избрана тема „Около несъзнаваното”, показва тази дупка, около която образуванията на несъзнаваното се произвеждат, образувания, които трябва да варират с течение на изработването, на изясняването на несъзнаваното. Един сън в началото на анализата не би трябвало да бъде от същия порядък като един сън в края й. Тогава, ще става въпрос да изследваме образуванията на несъзнаваното в аналитичното лечение, тяхното място, както и тяхното тълкуване, което ще постави акцент върху прочита му от психоаналитиците, тръгвайки от концепцията, която са си изградили от несъзнаваното днес.

Лилия Мажуб

Председател на Новата лаканианска школа


[a] Bévue – грешка, която е направена поради необмисленост, незнание, грубoвата и неволна


[1]Lacan J., « Place, origineetfindemonenseignement », Monenseignement, Paris,Seuil, octobre 2005, p. 15.

[2]Ibid., p. 16.

[3]Ibid.

[4]Ibid., p. 8.

[5]Lacan J., « Propossurl’hystérie », Quarton°2, Supplément à laLettreMensuelledel’ÉcoledelaCausefreudienne à Bruxelles, 1981, p. 6.

[6]Lacan J., LeSéminaire,livre XI, Lesquatreconceptsfondamentauxdelapsychanalyse, Paris, Seuil, 1973, p. 27.

[7]Ibid., p. 28.

[8]Ibid.

[9]Lacan J., L’insuquesaitdel’une-bévues’aile à mourre, Séminaire 1976-1977, Ornicar ? n° 12/13,Paris, décembre 1977, p. 5.

[10]Freud S., « Surlapsychogenèsed’uncasd’homosexualitéféminine », Névrose, psychoseetperversion, Paris, P. U. F., 1973, p. 264.

[11]Lacan J., LeSéminaire, livre XXIII, Lesinthome, Paris, Seuil, mars 2005, p. 101.

[12]Cf.ibid., p. 102

[13]Lacan J., L’insuquesaitdel’une-bévues’aile à mourre, op. cit., p. 15.

[14]Lacan J., LettrepourlaCausefreudiennedu 23 octobre 1980, publiéeparl’Écoledelacausefreudienneavecl’annuaire, 1982, p. 92.

[15]Miller J.-A., Chosesdefinesseenpsychanalyse, Cours « L’orientationlacanienne » du 19 novembre 2008, surlesitedel’ÉcoledelaCausefreudienne : http://www.causefreudienne.net/wp-content/uploads/2014/08/Choses-de-finesse-II.pdf

[16]Ibid.

template-joomspirit