XXIV семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата лаканианска школа (NLS) - URGENCE¡ URGENT! СПЕШНОСТ!
- Детайли
- Публикувана на Понеделник, 14 Януари 2019 08:23
- Посещения: 136
XXIV-ти семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата лаканианска школа (NLS)
URGENCE¡ URGENT!
СПЕШНОСТ!
Петък, 1 февруари 2018 г., Френски институт България - София, пл. Славейков №3
С участието на:
Власис Сколидис
Психиатър и психоаналитик, член на Новата Лаканианска Школа, на Гръцкото Общество за Лаканианска Психоанализа и на Световната Асоциация по Психоанализа. Преподавател в Център за психоаналитични изследвания в Атина
Р.С.В.[1] на спешността
„Спешността“ не е понятие в психоанализата. Става въпрос да изследваме неговата терминологична употреба в най-последното учение на Лакан така, както то е изведено на преден план от Жак Ален Милер[2]. Предлагам да покажем това чрез класическото разграничаване между Реално, Символно и Въображаемо.
Нека формулираме първоначално, че в полето на психоанализата всяка терапевтична спешност, насочена към Другия, е една въображаема спешност. Обратно на медицинската позиция, психоаналитичният подход се състои в това субектът да приеме причинността на своя симптом. Става дума оплакването да премине през диалектиката на означаващото, и дори терапевтичната спешност да се трансформира в субективна спешност. Това е работата на преноса, т.е на предполагаемо знаещия субект. Наличието на предполагаемо знаещия субект приема формата на спешност, която да постави значението в полза на дешифрирането. Лечението по този начин би придобило формата на символна спешност.
Ала психоаналитичното действие, отвъд смисъла и значението, визира jouis-sens[3], съдържащо се в симптома. Следователно субективната спешност има шанс да стане реална, да се докосне до реалното на нагона на говорещото-същество тогава, когато сме отвъд тълкуването. На това ниво става въпрос за оголване на едно „то е спешно“, специфично и случайно, което би било от порядъка на белега, оставен от означаващото за всеки един при винаги травматичната негова инкорпорация.
Власис Сколидис
Прочети още: XXIV семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата...
ДЕТЕТО И НЕГОВИТЕ СИМПТОМИ, МОДУЛ 1/2019 «Насилието в институцията и насилието от страна на институцията»
- Детайли
- Публикувана на Понеделник, 14 Януари 2019 08:34
- Посещения: 54
Тема на 2019 - НАСИЛИЕ И ДРУГИ СПЕШНОСТИ
Модул 1: «Насилието в институцията и насилието от страна на институцията»
Гост-лектор – Амори Кюлар
Психоаналитик в Страсбург, Франция, член на Асоцията на Фройдистко поле
2–3 Февруари 2019, ЕСЕНС Център - София, ул. „6-ти Септември“ 37
Време на провеждане:
събота, 2 февруари - от 9.30 до 17.00 ч. и неделя, 3 февруари - от 10.00 до 12.00
Съвременният свят, нашият свят, обича протоколите. Все по-често наблюдаваме, че те са обект както на институционална, така и на индивидуална заявка.
Протоколите би следвало да предоставят готово и най-вече ефикасно решение на тези, които ги прилагат. Посредством непрестанното им обработване и усъвършенстване, те биха могли да се превърнат в закон, тоест в подлежаща на експерименталнапроверка константа. Един закон се прилага по отношение на обект, който му е подчинен, и това работи всеки път. Изключително шокиращо е обаче, когато обектът, за който става дума, е човешко същество, какъвто е често случаят в институциите. Една важна констатация трябва да бъде поставена тук – субектът, каквато и да е неговата психична структура, винаги намира начин да се отскубне от институционалните окови. Клиниката го показва, както и фактът, че продължаваме да работим тези въпроси.
Прочети още: ДЕТЕТО И НЕГОВИТЕ СИМПТОМИ, МОДУЛ 1/2019 «Насилието в институцията и...
¡URGENCE!/ ¡URGENT! ¡СПЕШНОСТ! Аргумент - Конгрес на НЛШ 2019
- Детайли
- Публикувана на Понеделник, 14 Януари 2019 08:46
- Посещения: 51
¡URGENCE!/ ¡URGENT!
¡СПЕШНОСТ!
Конгрес на НЛШ 2019
________________
Аргумент
Субективна спешност и преносно несъзнавано
В своя „Предговор към английското издание на Семинар XI“[1] Лакан говори за спешните си случаи. Спешността за Лакан в този текст от най-последното му учение не е субективната спешност, за която той говори в „Най-накрая за субекта, за когото става въпрос”[2], датиращ от 1966.
Жак-Ален Милер ни напомня в курса си[3]: когато през 1966 година Лакан говори за субективна спешност, по-скоро става въпрос за формирането на психоаналитика. „Би имало психоаналитик, ако отговоря на определени субективни спешности.”[4] Този текст, отбелязва Милер, е съвременник на „Предложението от 9 октомври ”[5] за изобретяването на процедурата Пас [Passе]. В това предложение от 1967 година Лакан използва понятието за субект именно, за да развие математа на преноса, тръгвайки от предполагаемо знаещия субект. „Един субект”, казва той, “е предположен от означаващото, което го представя.”[6] От което произтича, че алгоритъмът на преноса се извежда от понятието за субекта на означаващото. Спешността, както Лакан я теоретизира в своите текстове от 1966 и 1967 година, поставя опорната точка на Архимед в установяването на преноса. Тя се разполага в този логически момент на субективна дестабилизация, който оправдава движението на субекта към трескавата забързаност, и който прави възможно започването на аналитичната работа. В това отношение спешността е травматичният момент, когато за субекта означаващата верига се прекъсва. Психоаналитикът е този, който слуша онези, които се оплакват от рязкото прекъсване на означаващата верига.
Субективната спешност е началната точка, която ръководи установяването на “означаващото на преноса” в отношението му с “което и да е означаващо” [signifiant quelconque]. Лакан определя това, което наричаме потенциална заявка [demande] на анализанта, като молбата [la requête] на една спешност. Субективната спешност, в психоаналитичен смисъл, води до един зов към Другия, към S2.
Прочети още: ¡URGENCE!/ ¡URGENT! ¡СПЕШНОСТ! Аргумент - Конгрес на НЛШ 2019
